Майка Тереза: Не се нуждаем от оръжия и бомби. За да победим злото, трябват любов и състрадание

Майка Тереза и до днес е най-известната със своето милосърдие жена. Родена с името Анеза Гондже Бояджиу в Скопие, тя посвещава живота си на мисионерска дейност сред бедните. Получава Нобелова награда за мир „за подетата работа в борбата за превъзмогване на бедността и страданията, които също представляват заплаха за мира“.

Майка Тереза е родена на 26 август 1910 г. в Скопие, тогава в Османската империя. Семейството й е албанско и католическо. На 18 години го напуска, за да стане мисионерка в ордена на Сестрите от Лорето, като никога повече не вижда майка си и сестра си. Баща ѝ умира по-рано.

20 години по-късно майка Тереза започва самостоятелната си мисионерска дейност сред бедните в Калкута, като първоначално основава училище. През 1950 г. получава разрешение от Ватикана да създаде диоцезна конгрегация, която става основата на ордена Мисионери на милосърдието. Организацията започва съществуването си като малък орден с 13 члена, а в края на 20 век вече включва 4000 монахини, поддържащи множество сиропиталища, хосписи и благотворителни центрове по целия свят.

През 60-те години орденът създава хосписи, сиропиталища и домове за прокажени в много части на Индия. През 1965 г. е основан първият им център извън страната – във Венецуела.

През 1971 г. Тереза е наградена от папа Павел VI с наградата за мир „Папа Йоан XXIII“ за нейната работа с бедните, за демонстрираното християнско милосърдие и за нейните усилия в полза на мира“. През следващите години тя получава множество отличия, сред които наградата „Кенеди“, „Pacem in Terris“, „Балцан“, Международната награда „Алберт Швайцер“, американските Президентски медал на свободата и Конгресен златен медал, както и почетно гражданство на САЩ. Тя получава и наградата „Неру“, както и най-високто индийско гражданско отличие „Бхарат Ратна“, а през 1983 г. и британския Орден за заслуги. През 1992 г. ЮНЕСКО ѝ присъжда наградата си за мир за приноса ѝ в образованието.

Майка Тереза умира от инфаркт през 1997 г. там, където е започнала мисионерската си дейност – в Калкута.

Ето и едни от най-мъдрите мисли на Ангелът на бедните:

„Добрите думи може да са кратки и лесни за казване, но ехото им е наистина безкрайно“.

„Какво можете да направите за укрепването на световния мир? Приберете се вкъщи и обичайте семейството си“.

„Не се нуждаем от оръжия и бомби. За да победим злото, трябват любов и състрадание. Целият смисъл на любовта е – световен мир“.

„Не питай нищо. Не очаквай нищо. Ако нещо дойде при теб, бъди благодарен. Ако не идва, значи то не ти е нужно“.

„Не е необходимо да правите велики неща. Можете да направите нещо малко, но с много любов“.

„Разочаровайки се от един човек, не наказвайте друг. Всички хора са различни. Не губете способността си да се доверявате, да вярвате и да обичате“.

„Само жената може да създаде семейството. Но семейството може да бъде разрушено от нея“.

„Как е възможно да има прекалено много деца? Все едно да кажем, че има прекалено много цветя“.

„Прави така, че всеки, който дойде при теб, когато си тръгва, да се чувства по-добре и по-щастлив“.

„Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове, въпреки това, имай успехи“.

„Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено, въпреки това прави добро“.

„Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш“..

„Самотата и чувството, че си нежелан, това е най-голямата бедност“.

„Мирът започва с усмивка“.

„Когато ти е останал само Бог, имаш повече от достатъчно, за да започнеш отначало“.