Магистралата Каракорум – осмото чудо на света

Наричат магистралата „Каракорум“ осмото чудо на света. Мястото, където планината и човекът се срещат, изпъстрено с десетки тунели, хиляди завои, безброй висящи мостове, страховити канари и кратери, стотици полутунели. В превод означава „черни скалисти планини“. Пътят е дълъг 1300 км и е изграден в рамките на 12 години. Това е най-високият асфалтиран международен път в света. Пътувайки през „Каракорум“ се извисяват величествените Памир, Хиндукуш, Каракорум и Хималаите.

Пътят, който свързва Китай и Пакистан през прохода Хунджераб, е сред най-опасните в света. Не е избран случайно – маршрутът проследява част от древния път на коприната. Интересното е, че на места той се е запазил и до днес. Магистралата е широка около 7 метра, като минава покрай няколко от 8-хилядните върхове на Хималаите, между които е Нанга Парбат. Той е деветият по височина връх на Земята. Името му в превод означава „голата планина“. Понякога е наричан Диамир, което на санскрит означава „кралят на планините“. Планината Нанга Парбат взима много жертви през първата половина на XX век, поради което е известна и с прозвището „планината-убиец“. Въпреки че след този период те значително намаляват, върхът остава сред технически най-трудните за катерене. Характерно за него е, че се възвишава значително над всичко в близката околност.

Срутванията на гигантски скални маси и калните свлачища са взели много жертви по време на градежа на „Каракорум“ . Шосето се строи съвместно от Китай и Пакистан от 1966 година, като приключва през 1979 година. Причината е, че САЩ прекъсват отношения с Пакистан и така държавата се насочва към Китай. Решението за „Каракорум“ е взето на политическо ниво и не подлежи на обсъждане. Не важат никакви съображения – като това, че работниците трябва да работят на 5000 надморска височина, че няма лек за височинната болест, нито че си поемат въздух няколко пъти и спират – не са в състояние да направят повече от три крачка, иначе рискуват да умрат. На всеки километър загива по един човек, а заради студа са ампутирани крайници на немалко работници – ръцете им залепват за скалите. Пакистан праща армията да строи, а първият пробив на магистралата е направен с кирки и лопати, на ширина от четири метра. Статистиката сочи, че по време на строителните дейности, предимно в свлачища и при падания, на пътя намират смъртта си повече от 1000 работници (около 810 пакистанци и 200 китайци).

Днес магистралата е гордост за Пакистан, приемат я като символ за духа на нацията. Районът е преобразен, а хората живеят в пъти по-добре, пътуват и търгуват, туризмът е широко развит по претежение на почти целия път.

Местните предлагата на туристите всякакви изобретения, символизиращи техния бит, нрави и традиции.

През годините нерядко магистралата е в ужасно състояние заради екстремните метеорологични условия през голяма част от годината и тежкотоварните автомобили. През 2006 г. правителствата на Китай и Пакистан се споразумяват да започнат реконструкция на шосето, като увеличат ширината, с което транспортният капацитет на пътя нараства трикратно.

В планината Каракорум се извисява Чогори – вторият по височина връх в света – 8610 м. Изкачен е за пърни път през 1954 г. от италианска експедиция, водена от Ардито Десио. Често наричат върха Свирепата планина, тък като е отнел живота на много алпинисти. Общо Каракорум има 19 върха с височина над 7260 м. Върховете са обикновено остри и стръмни, със стотици кули и зъбери, скупчени около тях. В планината има селища на надморска височина 4500 м. Жителите им са скотовъдци номади, които често са наемани от алпинистите за носачи на яковете.