Нина Александрова
Много хора у нас разбраха коя е писателката Лейла Слимани на 23 май тази година, когато като председател на журито на Международната награда Booker тя я връчи в Лондон на Георги Господинов за романа му „Времеубежище“, преведен на английски от Анджела Родел. Френско-мароканската авторка има три книги, издадени на български език. Слимани беше гост на Софийския международен литературен фестивал тази година.
Лейла израства в Мароко, където по време на своето детство и юнешество жените имат ограничени права. „Моят активизъм е насочен към техните права“, не крие писателката. С литературата тя им дава гласност: „Всички хора имат едно сърце. И правото да бъдат обичани и да живеят така, както искат“. Именно заради това Слимани казва, че еманципацията идва отвътре, не само от образованието.
Георги Господинов, който беше на срещата в НДК, сподели, че когато пишем или четем, сме по-добри хора. За Лейла творчеството е мистерия, подобна на любовното чувство. „Ние дълго сме били комплексирани, че идваме от малки страни – Мароко и България“, каза още Слимани, като допълни, че и тя, и Георги Господинов вероятно са били горди и безразсъдни, за да решат да станат писатели. Тя е убедена, че награди като „Гонкур“ и „Букър“ отварят нови врати и поощряват новите поколения също да станат творци. „Всички мои книги са посветени на хора със собствени мечти и на трудностите, през които преминават, за да ги сбъднат. Затова мисля, че те търсят отговора на това как да бъдеш свободен и в същото време да бъдеш приет в онази общност, към която принадлежиш“, каза Слимани.
Лейла вярва, че светът се е променил и вече е любопитен към нови истории и други гледни точки. „Литературата е културна борба“, убедена е тя. Споделя, че никога не е имала идея да пише на арабски език и посочи различни проблеми, които съществуват пред книгоиздаването в арабския свят. По думите й сред проблемите е и това, че книгите се използват за пропаганда.
Георги Господинов коментира как за писателя е естествено да се интересува от миналото: „В миналото има миризми, лица, сетива. Бъдещето е малко като празна стая, която е напред, но трябва да я населяваш с нещо“. „Харесвам способността му да създава нови различни светове, но също така и неговата поезия и чувство за хумор. „Времеубежище“ е книга, в която освен меланхолия, има и много хумор“, сподели Слимани. И допълни: „Аз харесвам топлото минало, което можем да докоснем. Харесвам историите на баба ми. За мен това не е минало. Това е настоящето на моя дух“. Според нея миналото е у всеки от нас, но то може да бъде използвано и от популисти например. И Господинов, и Слимани смятат, че темата за самотата е важна. „Писането всъщност е работа срещу омразата“, изтъкна Георги.
Лейла смята, че единственият отговор, който може да се даде на тираните и фанатиците, е щастието. По думите й те не харесват нито когато хората са щастливи, нито когато излъчват обич: „Колкото повече светът е тревожен, толкова повече мисля, че трябва да бъда оптимист„. Слимани разказа, че в Мароко също е имало диктатура, но днес в страната хората знаят цената на свободата.
Лейла и Георги са свързани не само заради приятелството и заради еднаквото си виждане за литературата, писането и начина, по който споделят своите мисли, но и относно ролята на четенето.
„То е ценност – когато човек чете, прави поне три неща – произвежда смисъл за себе си, отлага края и печели още един ден, както се знае от Шехерезада, но най-важното е, че четенето е политически акт срещу кича“, посочи Господинов. „Като жена и феминистка ще добавя, че жената, която чете, също извършва политически акт“, каза на свой ред Слимани. И припомни, че в продължение на дълго време жените не са имали право да четат, затова това се е превърнало в пространство на свобода.
В края на разговора Георги Господинов посочи, че обмисля следващата му книга да бъде посветена на страховете: „И то на първите страхове. Ние сами произвеждаме страховете си и понеже имаме въображение, те стават по-големи от самите нас„.
