Нина Александрова
Куба е малка държава, не по-голяма по площ от щата Пенсилвания, с население приблизително колкото това на Охайо. Влиянието й върху света обаче далеч надвишава иначе скромния й размер. В продължение на поколения световните прожектори са насочени към Фидел и Раул, сякаш управляват някаква свръхсила. Революционна Куба създава толкова много импозантни характери като Че Гевара, свързана е с толкова много страховити исторически моменти като инвазията в Залива на прасетата или като ракетната криза, за малко не довела до ядрен холокост, че е лесно да попаднеш в капана да си представяш само забележителни събития и грандиозни революции, забравяйки, че в тях участват истински хора, че това, което се случва в исторически мащаб, се разиграва по улиците и напълно трансформира живота не само на президенти и генерали, но и на обикновени хора.
Куба на миналия, Куба на новия век оживява във впечатляващия публицистичен роман „Кубинците: обикновени животи в необикновени времена“ от журналиста и дългогодишен кореспондент на New York Times Антъни ДеПалма, който следва своята съпруга кубинка в рисуването на достоверна картина за живота на най-известния остров на света. Уникално е пътешествието към Уанабакоа – квартал в предградията на Хавана, и неговите жители, чиито съдби, неволи и триумфи изплитат пълнокръвния образ на онова противоречиво и трудно за дефиниране чувство, което в Куба наричат cubanidad. Да бъдеш истински кубинец.
Макар видът на емблематичните исторически сгради да внушава, че Куба е застинала в миналото, в момента страната е обект на множество промени – и политически, и обществени, но най-вече социални от низините към върха. Избягвайки достатъчно известната „света троица на кубинските икони“ – Кастро, Че Гевара и Ърнест Хемингуей, Антъни ДеПалма поставя няколко обикновени семейства под светлината на прожекторите, a през техните мечти и стремежи обрисува автентичната кубинска реалност. Реалност, в която старите коли не са ценна класика, а грозен, очукан и често животозастрашаващ метал. Ромът е евтино питие в пластмасови чашки, а пламенната музика и възторжените танци – умело прикритие на разочарованието на народа от липсата на възможности. Реалност, в която „Кубинците“ Кари, Артуро, Лили, Хорхе и Мария дел Кармен са второстепенни герои, въвлечени в безкрайната политическа драма на Куба, а една морска трагедия става причина за единствения публичен бунт срещу властта на комунистите.
Книгата разгръща портрет на общество, оцеляло след половинвековното тоталитарно управление на Кастро в една от най-контролираните и най-изолираните държави в света. И разказва за търсенето на щастие въпреки правителството, което контролира, цензура и определя всяка крачка на своите поданици. И рисува вълнуващ портрет на Куба с всичките ѝ противоречия – туптящо в ритъма на надеждата сърце, което няма търпение да се освободи от оковите на настоящето си.
„Кои са кубинците днес и как изглежда тяхната Куба? Как оцеляват в една от най-контролираните, най-изолираните, най-пропагандираните държави в света? Как възприемат собствената си реалност? Условията, в които съществуват? Правителството, което контролира повечето страни от тяхното всекидневие, цензурира това, което четат и виждат, ограничава с какво се хранят, какво пият и какво говорят? И защо само веднъж, през 1994 г., излизат на улицата да искат промяна?“ – пита авторът.
И веднага дава отговор: „Научих, че има две Куби: едната е най-големият остров в Карибите, мястото, което Колумб описва като най-красивата земя, която човешките очи са виждали някога. Другата е скрита в сърцата на изгнаниците по света, много от които са се заклели да не се връщат, докато Куба не бъде свободна“.
