Божидара Живкова
Има истории, които са толкова невероятни, че няма как да бъдат измислица. Истории за изумителна смелост и находчивост, за невъобразима загуба и непоколебима воля за живот в лицето на най-зловещата глава в историята на човечеството – Холокоста. Такава история разказва Мала Каценберг в книгата си „Котката на Мала“.
Втората световна война
„Котката на Мала“ е смайващ мемоар на една жена, чието детство преминава под знака на едно от най-жестоките времена в човешката история – това на Втората световна война. Жена, която губи всички свои роднини, прекосява гори, надхитрява немски войници и живее в окупирани градове. Която оцелява въпреки всичко.
Израснала в голямо, щастливо семейство в полското село Тарногрод, в покрайнините на дълбока борова гора, Мала Шорер има най-безгрижното детство, на което може да се надява. Но щастието ѝ не трае дълго. Когато германската инвазия започва, Мала е едва на дванадесет години, но е принудена завинаги да се сбогува с детството си. Животът им се контролира от нацистите. Любимото ѝ село се превръща в гето, а семейството и приятелите ѝ са оставени да гладуват.
В търсене на спасение
Решена да поеме нещата в свои ръце, Мала смело сваля жълтата звезда и тръгва в търсене на храна в съседните села и ферми. Светлорусата ѝ коса и сините очи ѝ позволяват да се преструва на полякиня и да заблуждава окупаторите.
Един ден Мала намира дома си празен. Всичките ѝ близки са отведени от немците, а единственото живо същество в селото е една котка.
Останала съвсем сама, Мала заживява в гората, криейки се не само от нацистите, но и от враждебно настроените селяни. Котката, която я следва навсякъде, се превръща в неин спътник и ангел-хранител. Двете заедно ще изминат дълъг път през окупираната Полша, за да намерят спасение.
Въздействаща, трогателна и съвсем реална история, „Котката на Мала“ е докосващ мемоар, който напомня на света, че преди да се изправим пред бъдещето, трябва да разберем и преодолеем миналото.
