Кой създаде първия „въздушен ски трамвай“

Можете ли да си представите карането на ски високо в планината без лифт? Разбира се, че не! Милиони скиори и сноубордисти приемат за напълно естествено да се изкачват само за няколко минути и без никакво усилие стотици метри нагоре в планината. Открити двойни, тройни или дори 8-местни седалки, затворени малки кабинки или огромни гондоли – всички те са все модерна разновидност на куп изобратения от началото на XX век и на първия седалков лифт, открит през декември 1936 г. в американския курорт Сън Вали в Кетчъм, Айдахо.

Пътят до тях обаче не бил нито кратък, нито лесен, разказва американското сп. „Смитсониън“. Първият, който помислил, че може да качва скиори в планината, бил германският фермер и ханджия Роберт Уинтърхалдер през 1906 г. Според описания, открити в архивите, скиорите просто се хващали за дръжки, закачени на едно въже, задвижвано от водна сила над главите им. Идеята обаче така и не получила широка известност.

Скоро след това се появил първият американски влек, задвижван от пара. Съоръжението, построено през 1910 г. в Тръки, Калифорния, обаче се ползвало само за превозване на ските, без скиорите.

Първият ски курорт в Америка е открит през 1915 г. в Стиймбоут Спрингс, Колорадо. Скоро след това близо 20 ски курорта отварят писти в Ню Инглънд, в северозападната част на Америка и в Калифорния. Скиорите разчитали на различни начини да преодоляват планинските височини – някои от тях използвали влакове, за да се качат колкото може по-високо в планината, други предпочитали добрите стари коне, които дърпали шейните.

Канадският скиор Алекс Фостър създал първия работещ модел на въже, което се движи. Скиорите в Квебек през 1931 г. просто го хващали с ръце. До 1934 г. това била една от най-популярните технологии, която стигнала до американския ски курорт в Уудсток в щата Вермънт. Горе-долу по това време швейцарският планинар и инженер Ернст Констам изобретил първия теглич във формата на кука през 1934 г. в Швейцария. Още следващата година куката била заменена с т-образен елемент, който можел да тегли двама скиори. И двете технологии бързо се разпространили в Европа и в САЩ.

Механичната транспортна ски система, която не изисква никакви усилия от страна на скиорите обаче, направила пробив едва през 1935 г. Малцина знаят, че това станало в резултат от амбицията на една американска железопътна компания да увеличи клиентите си. Вдъхновен от европейските ски курорти, шефът на железопътния превозвач „Юниън пасифик“ Ейвърел Хариман си помислил, че удоволствието да караш ски високо в планината, може да докара повече пътници на компанията. Така в началото на 30-те години „Юнион Пасифик“ обявява намеренията си да създаде модерен ски курорт.

Хариман привлича австриецът Феликс Шафгоч да огледа американския запад за перфектното място. След безуспешно търсене в щатите Вашингтон, Калифорния и Юта, Шафгоч почти се отказва, докато през януари 1936 г. не се озовава в долината Утривър в южната част на Айдахо. Няколко дни по-късно той съобщил на Хариман, че това е мястото! „Тук има повече прекрасни качества за зимент спортен център, отколкото всяко друго място, което съм видял в Америка, Швейцария или Австрия“, написал той. Без да губи време, Хариман разпоредил изкупуването на 3388 акра земя по 4 долара за акър и започнал да строи х-образен хотел с 220 стаи.

По същото време в централата на „Юнион пасифик“ в Омаха се чудели как да качат скиорите в планината бързо, лесно и безопасно. С разрешението се заел младият инженер Джеймс Къран. След поредица тестове в собствения си двор 33-годишният мъж представил окончателните проекти, скоро след това започнало строителството, а през декември 1936 г. първият седалков лифт бил открит официално в курорта Сън Вали. Единичните столчета, закачени на въже, возели скиорите 6 метра над земята малко повече от 1 километър при денивелация около 350 метра. На всяко столче било поставяно одеяло, за да не мръзнат скиорите. Най-горе одеялата били сгъвани грижливо и пращани долу, за да обслужват следващите скиори.

Джеймс Къран патентовал седалковия лифт през март 1939 г. заедно с инженера по мостовите съоръжения на железницата „Юниън пасифик“ Глен Траут и с помощник трамвайния инженер Гордън Банеман от компанията „Американ стийл“ под названието „въздушен ски трамвай“. Въпреки това младият инженер остава почти неизвестен дори след смъртта си през 1968 г. Едва през 2001 г. името му се появява на американската ски и сноуборд „стена на славата“.