Защо класическата музика е била от такова значение за Хитлер и министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс? Отговор на този въпрос дават житейските истории на еврейската виолончелистка Анита Ласкер-Валфиш, оцеляла в Аушвиц, и на прочутия диригент Вилхелм Фуртвенглер, който работи с нацистите. Макар и по съвсем различни начини, двамата са знакови фигури за музикалната култура по време на Третия Райх. Темата е разгледана в документалния филм „Музика под свастиката: Маестрото и челистката от Аушвиц“ на столичния фестивала Master of  Art.

Лентата разкрива сложните взаимоотношения между артистите и властта. По онова време Гьобелс отговаря за цензурата, разпространението на филмите, музикалните произведения, театралните спектакли и изкуството. През 1938 година националсоциалистите организират Музикални дни на Райха с националистическа музика. По същото време в Дюселдорф се провежда изложбата „Дегенерираща музика“, която осъжда „негерманската“ черна и еврейска музика: тук биват заклеймени еврейски композитори като Арнолд Шьонберг и Курт Вайл, както и афроамериканските джазмузикантите. Същевременно националсоциалистите рекламират оперите на Вагнер и пред чуждестранната публика. Третият Райх използва музиката и изкуството, за да засили култа към Германия.

Отговорник за оркестрите става Вилхелм Фуртвенглер – „човек със съвест“, който обаче избира да я предаде, губейки морални опори. В концентрационните лагери част от затворените вътре са принуждавани да изнасят концерти. При посещения на Международния комитет на Червения кръст именно те са показвани на показ. „Беше една колосална измама, оркестрите бяха навсякъде“, разказват оцелели след Аушвиц във филма.

Хитлер е голям почитател на Рихард Вагнер. Дали днес могат да се поставят негови опери без угризения на съвестта – така и няма еднозначен отговор. Рихард Вагнер не е нацист, но е антисемит. Това става ясно още през 1850 година в статията му „Юдаизмът в музиката“. Нацисткият лидер често посещава дома на Вагнер, където се чувства като у дома си, намирайки семейството, липсвало му като малък. А Вилхелм Фуртвенглер така и не напуска Германия.

Хитлер е голям почитател на операта и по времето си във Виена почти всяка вечер гледа оперни спектакли. В „Моята борба“ той описва първото си посещение на операта „Лоенгрин“ като 13-годишен младеж като преживяване, което може да промени живота на човек. Диктаторът често води своя антураж на Вагнеровата опера „Риенци“, в която един италиански националист възстава срещу корумпираните елити в Рим. Също както при „Нюрнбергските майстори-певци“, и в „Риенци“ става дума за спасител на народа.

След всеки концерт Хитлер ходи зад кулисите и разговаря с музикантите от оркестрите. Благодарим им за изпълнението. Всъщност човекът който носи вина за едни от най-зверските престъпления в историята на човечеството, е и художник любител с амбиции в сферата на изкуството. Хитлер кандидатства във Виенската художествена академия две последователни години – през 1907-а и 1908-а, но е отхвърлен. И двата пъти с аргумент, че няма достатъчно талант. Дали тежкият шамар, който получава тогава, или съдбата му е предопределена – по темата има написани книги, трудове на психолози, но от запленен от изкуството млад човек, той се превръща в кошмар за целия свят. Човек, който не се колебае да включи и музиката в машината си за убийства.

Фестивалът Master of  Art представя над 50 документални пълнометражни и късометражни филма в категориите Архитектура, Дизайн и мода, Изобразително изкуство, Музика и танц, Литература, Фотография, Театър и кино, Съвременно изкуство и Изкуство и власт. Той протича в четири паралелни града у нас и продължава до 8 март.