Как да спорим, без да съсипем връзката си

Всички двойки спорят, но всяка двойка спори по своему. Ако перифразираме изречението, с което Лев Толстой започва своя роман „Ана Каренина“, ще се съгласим – да, едва ли има двойка, която не спори. Спорът е неизбежна част от нашия живот, защото сме различни и не мислим по един и същи начин. Но не спорът, а начинът, по който спорим, е това, което може да съсипе комуникацията ни с партньора, а оттам – и връзката.

Как се развиват конфликтите?

Холи Робъртс, съветник в организацията за подкрепа на връзките Relate, дава интересен пример как обикновено се развиват конфликтите между хората. „Споровете винаги водят до загуба за интровертните хора. Те губят, защото не могат да изразяват себе си добре, а другите печелят, но много често не са удовлетворени от развоя“, казва Робъртс.

Каквито и да са поводите за спора, в случаи като описания по-горе, е малко вероятно той да бъде разрешен. Нито една от страните не е в състояние да изрази добре своята гледна точка, нито да чуе какво казва другият. В крайна сметка печели този, който вика по-високо, но това е измамна победа.

Да успеем да разберем различните стилове на водене на спор, е ключ към това да спорим така, че да няма „жертви“, смята Робъртс.

В бизнеса споровете се разешават с т.нар. менажиране на конфликта. Този процес преминава през пет основни етапа – съревнование, отричане, приемане, сътрудничество и компромис. Но когато става дума за лични взаимоотношения, хората приемат различни роли, които обикновено трудно променят.

„Много често стилът на водене на спор се формира в детството, главно чрез родителите, или други авторитетни фигури като учителите“, казва регистрираният психотерапевт Бевърли Блекман. Начинът, по който спорим, е толкова „сраснал“ с нас, че дори не го забелязваме, освен ако не съмумеем да се погледнем отстрани и да видим как реагираме във време на конфликт.

Учените посочват 4 типа поведение при водене на спор и анализират до какво водят те.

1. Атакуващ стил

При този стил спорещите посочват какво другите правят грешно. Той е мотивиран главно от чувство на гняв. Хората, които го употребяват, винаги започват изреченията с „ти“. Например: „Ти никога не прибираш“, или „Ти винаги ме оставяш да се оправям сама с децата“. Този стил на спор помага да изразите недоволството или гнева си към своя партньор, но не винаги ясно казва какво всъщност очаквате от него. Той е обвинителен, а обвиненията карат партньора да продължи спора, за да се защити, което от своя страна води до още по-голямо разгорещяване на кавгата. Заради това, съветват психолозите, атаката не винаги е най-добрият стил на поведение при спора.

2. Стил на защита

Човек влиза в тази роля обикновено, когато е атакуван от партньора. Тогава е напълно естествено да иска да защити действията или мнението си и да опита да обясни, или да отрече обвиненията. „Да защитим себе си срещу нечии нападки, е естествена реакция, но не е нещо, което допринася за разрешаването на спора“, казва Блекман. Според нея този стил на спор също не дава много възможности да търсене на трайно решение.

3. Стил на оттегляне

Оттеглянето може да засегне спора по два начина, в зависимост от това дали ви принуждават да се оттеглите, или сам се оттегляте. Първият случай може да помогне за уталожването на спора, но негативните емоции у този, който е принуден да се оттегли, остават. Това може да го направи враждабен. При втория случай вие сте човекът, който се оттегля, защото иска да избегне конфликт. Това често се дължи на страх или тревога и затова предпочитате да се дистанцирате емоционално от своя партньор. Това обаче не е трайно решение, защото може да разгневи партньора ви отново, когато темата е на дневен ред.

Има хора, които избират средата на тези две възможности. Те остават пасивни само и само да има мир. Но тази пасивност може да прозвучи на другата страна като преднамерено предизвикателно поведение и да доведе до ново раздразнение и усилване на спора.

4. Отворен стил

Накрая идва най-добрият подход за разрешаване на спора – да умеем да преценим ситуацията от различни гледни точки, докато в същото време оставаме спокойни. „Това окуражава вашия пратньор да помисли върху конфликта и начина, по който и двамата реагирате“, казва Блекман. Този стил най-често се оказва и най-продуктивният. Партньорът се чувства чут и разбран, дори, когато не сте на едно и също мнение. За това е нужно да опитате да разберете неговата гледна точка. По този начин спорът преминава конфликтната фаза и стига във фазата, при която и двете страни търсят начини да разрешат трудностите.

Разбира се, тези стилове на спор не са константни. Човекът, с когото спорите, както и контекстът, в който се намирате, може също да повлияе на начина, по който се държите в спора. Може да различите вашия стил за водене на спор във всеки отделен случай, като забележите какво се случва във вашето тяло по време на конфликта.

„Имате ли сърцебиене? Чувствате ли необходимост да избягате от ситуацията? Чувствате ли се толкова гневен, че дори не осъзнавате какво казвате?“, пита риторично Робъртс. Ако забележите тези сигнали, това ще ви даде ясна индикация дали вашият отговор в спора е мотивиран от гняв, или от желание за бягство. Това може да ви помогне да спорите по-ефективно – тоест по начин, по който ще решите проблема. Това в замяна ще подобри вашата връзка.

Как да спорите по-ефективно?

За да успеете да постигнете това, трябва да сте наясно със своето собствено поведение. Ако по принцип сте склонен към конфликти, тогава вие сте човекът, който може да потърси начин за по-ефективно „присъствие“ по време на спор. „Когато осъзнаете, че това е вашето поведение, можете да положите усилия да го промените“, продължава Робърт. Според нея едва, когато осъзнаваме нещо, можем да бъдем по-отговорни или по-гъвкави.

Особено полезно е да идентифицирате и стила на спор на вашия партньор, смята Блекман. „Вие ще продължавате да влизате в спорове, но ще откриете начини да уталожите емоциите по-бързо и да се фокусирате върху непосредствения проблем“, смята ексепртката. Тя съветва да  обсъдите своите стилове на спор, когато сте спокойни и да обясните един на друг как се чувствате в конфликта. Това ще ви позволи да се съобразите, когато настъпи следващата спорна ситуация.

Без съмнение, целта на всеки спор е да се почувствате чут и разбран. Да успеете да отстъпите от своето инстинктивно желание за сблъсък, може да създаде онова пространство, в което не само се чувствате чут, но и можете да чувате човека срещу вас. Това ще намали времето за спорове и ще увеличи времето, в което се радвате едн на друг.