Нина Александрова
Романите „Сицилианските лъвове“ и „Зимата на лъвовете“ от Стефания Аучи разказват истинската история на знаменитата сицилианска фамилия Флорио – едно семейство, неспокойно и амбициозно, проницателно и решено да бъде по-богато и по-могъщо от всяко друго. Двете книги се превръщат в международни бестселъри не само заради неоспоримия талант на италианската писателка, но и заради интригуващите личности, за които тя разказва.
След първата книга, излезе вече и втората. Времето, когато Паоло и Иняцио пристигнаха в Палермо, за да избягат от бедността, нарамили само несломимия си дух, е вече отминало. Сега те имат дворци и фабрики, кораби и тонари, коприна и бижута. Сега целият град ги почита, възхищава им се и се страхува от тях. Дали младият Иняцио и неговият син ще продължат възхода на семейната империя и дали ще бъдат щастливи? Ще устои ли „Каза Флорио“ на бързо променящия се свят?
Продължението на сагата, базирана на истинската история на знаменитата сицилианска фамилия, ни среща с още по-вълнуващи мъже и жени, така различни един от друг, но всички те изключителни. Иняцио с леденото сърце, страстната Джована, Иняциду, който не иска да робува на името си, и Франка, най-красивата жена в Европа. Именно те ще ни накарат да разберем защо, след толкова много години, духът на Флорио продължава да живее, да бъде сърцето на острова, ритъмът на Палермо. Неповторим и незабравим.
Три любопитни факта за фамилия Флорио
Картината на Франка Флорио
Франка Флорио остава в историята като жена със загадъчна красота и чар. Само на двадесет години тя се превръща в една от най-влиятелните дами от началото на ХХ век. А всички я определят като личност със силен характер, доверен съветник на съпруга си и пример за елегантността и стила на епохата. Всичко това може да бъде забелязано в картината на Джовани Болдини, която предизвиква множество противоречиви реакции сред тогавашното висше общество, а в наши дни продължава да впечатлява почитателите на изкуството.
„Тарга Флорио“ – най-старото автомобилно състезание за издръжливост в света
Освен приноса си за развитието на икономиката, изкуството и културата, Флорио оставят отпечатък и върху спорта с организирането на прочутата „Тарга Флорио“. Стартирано през 1906 г. това е най-старото състезание със спортни автомобили, част от Световното първенство по спортен автомобилизъм между 1955 и 1973 г. Поради съображения за безопасност е прекратено през 1977 г. и оттогава се провежда като рали събитие и е част от Италианския рали шампионат.
Виното Марсала се произвежда и до днес
Основана през 1833 г. от Винченцо Флорио, винарната „Флорио“ в Марсала продължава да произвежда забележителното си вино и днес. В логото на марката все още са запазени елементи от оригиналния символ на фамилията – лъв, пиещ от поток, в който са потопени корените на хининово дърво. В момента този символ има доста по-изчистен вид, разбира се. Той може да бъде открит като елемент и във всички сгради и продукти, свързани с Флорио.
За автора – от адвокат до преподавател на деца със специални нужди
Стефания Аучи е родена в Трапани, но от години живее в Палермо, където завършва право. Започва работа в адвокатска кантора, но по-късно се посвещава на преподаването на деца със специални нужди. Занимава се с писане още от университетските си години, като дебютният ѝ роман Fiore di Scozia е публикуван през октомври 2011, а през декември 2012 г. излиза и продължението му La Rosa Bianca. През 2015 Baldini & Castoldi издават новия ѝ роман „Флоренция“.
Големият успех на Аучи обаче идва с публикуването през 2019 г. на „Сицилианските лъвове“, чиито права се продават в САЩ, Германия, Франция, Нидерландия и Испания, още преди книгата да стигне до италианските книжарници. В Италия тя е публикувана от Editrice Nord и печели националната награда Rhegium Julii в категория проза. След като романът е преведен в над 30 страни и е на върха на класациите за най-продавани книги в Италия повече от 100 седмици, излиза неговото продължение – „Зимата на лъвовете“.
Ето какво споделя Аучи по повод писането на двете книги:
„В тези шест дълги години, от момента, когато сцената на земетресението в началото на „Сицилианските лъвове“ се появи в главата ми, до думите на благодарност в края на „Зимата на лъвовете“, научих колко безценни са дисциплината, самотата, търпението, смелостта.
Да, защото писането никога не е самоцелно, а изисква отговорност и душевна сила. Оказваме се насаме с думите и със съмненията си, със страха, че не сме дали достатъчно, с усещането, че трябва да водим ръкопашен бой с една история, която не се поддава на опитомяване и се налага да изберем кои сухи клони да изрежем и какви нови основи да положим.
Накрая обаче разбираш, че всеки роман е път, осеян със завои и издатини, и че можеш да избереш дали да го изминеш с танцова стъпка или да напредваш колебливо, осланящ се единствено на интуицията си. Знаеш само, че имаш пред себе си полярна звезда: историята, която искаш да разкажеш.
Правиш всичко възможно да го сториш по най-добрия начин, опитваш се да спазваш необходимата дистанция и изчакваш времето да помогне на думите, които носиш в себе си, да си намерят мястото. И накрая „поставяш ръката си в устата на лъва“ и звярът, вместо да те захапе, както си се опасявал, кротко се оставя да го погалиш. Да разкажа историята на фамилията Флорио беше всичко това и още много неща“.
