in

Историята на фамилия Флорио – вълнуваща и ужасна, славна и трагична

Флорио

Романите „Сицилианските лъвове“ и „Зимата на лъвовете“ от Стефания Аучи разказват истинската история на знаменитата сицилианска фамилия Флорио – едно семейство, неспокойно и амбициозно, проницателно и решено да бъде по-богато и по-могъщо от всяко друго. Двете книги се превръщат в международни бестселъри не само заради неоспоримия талант на италианската писателка, но и заради интригуващите личности, за които тя разказва.

След първата книга, излезе вече и втората. Времето, когато Паоло и Иняцио пристигнаха в Палермо, за да избягат от бедността, нарамили само несломимия си дух, е вече отминало. Сега те имат дворци и фабрики, кораби и тонари, коприна и бижута. Сега целият град ги почита, възхищава им се и се страхува от тях. Дали младият Иняцио и неговият син ще продължат възхода на семейната империя и дали ще бъдат щастливи? Ще устои ли „Каза Флорио“ на бързо променящия се свят?

Продължението на сагата, базирана на истинската история на знаменитата сицилианска фамилия, ни среща с още по-вълнуващи мъже и жени, така различни един от друг, но всички те изключителни. Иняцио с леденото сърце, страстната Джована, Иняциду, който не иска да робува на името си, и Франка, най-красивата жена в Европа. Именно те ще ни накарат да разберем защо, след толкова много години, духът на Флорио продължава да живее, да бъде сърцето на острова, ритъмът на Палермо. Неповторим и незабравим.

Три любопитни факта за фамилия Флорио

Картината на Франка Флорио

Франка Флорио остава в историята като жена със загадъчна красота и чар. Само на двадесет години тя се превръща в една от най-влиятелните дами от началото на ХХ век. А всички я определят като личност със силен характер, доверен съветник на съпруга си и пример за елегантността и стила на епохата. Всичко това може да бъде забелязано в картината на Джовани Болдини, която предизвиква множество противоречиви реакции сред тогавашното висше общество, а в наши дни продължава да впечатлява почитателите на изкуството.

„Тарга Флорио“ – най-старото автомобилно състезание за издръжливост в света

Освен приноса си за развитието на икономиката, изкуството и културата, Флорио оставят отпечатък и върху спорта с организирането на прочутата „Тарга Флорио“. Стартирано през 1906 г. това е най-старото състезание със спортни автомобили, част от Световното първенство по спортен автомобилизъм между 1955 и 1973 г. Поради съображения за безопасност е прекратено през 1977 г. и оттогава се провежда като рали събитие и е част от Италианския рали шампионат.

Виното Марсала се произвежда и до днес

Основана през 1833 г. от Винченцо Флорио, винарната „Флорио“ в Марсала продължава да произвежда забележителното си вино и днес. В логото на марката все още са запазени елементи от оригиналния символ на фамилията – лъв, пиещ от поток, в който са потопени корените на хининово дърво. В момента този символ има доста по-изчистен вид, разбира се. Той може да бъде открит като елемент и във всички сгради и продукти, свързани с Флорио.

За автора – от адвокат до преподавател на деца със специални нужди

Стефания Аучи е родена в Трапани, но от години живее в Палермо, където завършва право. Започва работа в адвокатска кантора, но по-късно се посвещава на преподаването на деца със специални нужди. Занимава се с писане още от университетските си години, като дебютният ѝ роман Fiore di Scozia е публикуван през октомври 2011, а през декември 2012 г. излиза и продължението му La Rosa Bianca. През 2015 Baldini & Castoldi издават новия ѝ роман „Флоренция“.

Големият успех на Аучи обаче идва с публикуването през 2019 г. на „Сицилианските лъвове“, чиито права се продават в САЩ, Германия, Франция, Нидерландия и Испания, още преди книгата да стигне до италианските книжарници. В Италия тя е публикувана от Editrice Nord и печели националната награда Rhegium Julii в категория проза. След като романът е преведен в над 30 страни и е на върха на класациите за най-продавани книги в Италия повече от 100 седмици, излиза неговото продължение – „Зимата на лъвовете“.

Ето какво споделя Аучи по повод писането на двете книги:

„В тези шест дълги години, от момента, когато сцената на земетресението в началото на „Сицилианските лъвове“ се появи в главата ми, до думите на благодарност в края на „Зимата на лъвовете“, научих колко безценни са дисциплината, самотата, търпението, смелостта.

Да, защото писането никога не е самоцелно, а изисква отговорност и душевна сила. Оказваме се насаме с думите и със съмненията си, със страха, че не сме дали достатъчно, с усещането, че трябва да водим ръкопашен бой с една история, която не се поддава на опитомяване и се налага да изберем кои сухи клони да изрежем и какви нови основи да положим.

Накрая обаче разбираш, че всеки роман е път, осеян със завои и издатини, и че можеш да избереш дали да го изминеш с танцова стъпка или да напредваш колебливо, осланящ се единствено на интуицията си. Знаеш само, че имаш пред себе си полярна звезда: историята, която искаш да разкажеш.

Правиш всичко възможно да го сториш по най-добрия начин, опитваш се да спазваш необходимата дистанция и изчакваш времето да помогне на думите, които носиш в себе си, да си намерят мястото. И накрая „поставяш ръката си в устата на лъва“ и звярът, вместо да те захапе, както си се опасявал, кротко се оставя да го погалиш. Да разкажа историята на фамилията Флорио беше всичко това и още много неща“.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Кресон

Супа от кресон и артишок

Млечния път

12 любопитни факта за Млечния път