Иконата на джаза Ела Фицджералд

Първата мечта на Ела Фицджералд е да стане танцьорка. Израства в Ню Йорк, където вдъхновена от Тъкър Змийските бедра, започва да усвоява с отдаденост вълнообразните му движения. Точно тогава, през една съдбовна нощ на 1934 година, в „Аполо Тиътър“, звездите на вечерта „Едуардс Систърс“, побъркват публиката със своите танци. 16-годишната Ела Фицджералд се явява на аматьорски конкурс, но е твърде уплашена, за да танцува. Вместо това изпява „Judy“, смълчава публиката и печели първа награда. Това е началото на една от най-успешните кариери в музикалната история.

След ранния си успех в „Аполо“, тя натрупва популярност и с други аматьорски участия. Тя е поканена да се присъедини към оркестъра на Чък Уеб. За кратко става истинска звезда, записвайки няколко хита, включително една от най-популярните си песни: „A-tisket, A-tasket“ (1938). След смъртта на Уеб през 1939 г., Ела ръководи оркестъра цели 3 години. През този период записва и с други музиканти, сред които и Бени Гудман. Когато започва соло кариерата си в средата на 40-те години, вече се ползва с високо уважение в музикалната индустрия. Историята й е разказана първокласно в документалния филм „Ела Фицджералд: Струва си да живееш“, подробно представящ шеметната й кариера. Нейният ярък и енергичен глас демонстрира изключителен диапазон и контрол. С изпълненията в програмата „Джаз във филхармонията“ популярността й надскача музикалния свят. През 50-те и 60-те години по популярност може да й съперничи единствено Франк Синатра, а записите й на песните на Коул Портър, Айра и Джордж Гершуин и Роджърс и Харт са изключително успешни.

Същинската й гениалност не е във формалното новаторство или по-силната експресивност, а в артистичното отдаване, с което изпълнява ентусиазираните песни на своето време. „Аз съм твърде свенлива, срам ме е от хората – признава иконата на джаза веднъж. – Но в момента, в който стъпя на сцената, усещането е различно. От някъде получавам кураж, може би защото това е нещо, което обичам да правя“. Тъкмо тази любов към пеенето спечелва сърцата на милиони зрители и слушатели по целия свят.

Но пътят на Ела не е никак лесен. Родената на 25 април 1917 година в градчето Нюпорт Нюз, Вирджиния, певица, има нестабилно детство. В най-крехка възраст баща й напуска семейството. След това с майка й се местят в Ню Йорк, но още преди да навърши пълнолетие, губи и нея. Години са тежки. Ела се премества да живее при леля си в Харлем. Скоро обаче напуска училище, а преди да навърши 18 години, се налага да си тръгне и от този дом.

Животът й е ад, парите са малко, а през по-голямата част от времето си тя е на улицата или в нощните клубове. Налага се да изнася импровизирани представления с танци по тротоарите, за да събира пари от минувачите. Изведнъж идва грандиозната 1934 година. И всички се случва като в приказките. Днес Ела Фицджералд  е жива легенда, която не спира да вдъхновява.