Досега Зорница София е написала, режисирала и продуцирала 4 игрални и 2 документални филма, режисирала е 7 телевизионни сериала, театрално представление и опера. Първият ѝ филм „Мила от Марс“ (2004) печели 16 награди, сред които 5 са на „Златна роза“, включително и за най-добър филм.
Предпоследният ѝ филм – „Воевода“ (2017, вдъхновен от разказа на Николай Хайтов „Румена войвода”), в който тя изпълнява и главната роля, стартира на фестивалите Шанхай и Москва, а у дома беше бокс офис хит с близо 100 000 зрители в кината. Последният – „Майка“, разплака хиляди в НДК на премиерата си на 17 ноември. В кината тръгва от януари. Ето какво разказа Зориница София пред Oshte.bg:
В „Майка“ има освен много човешки послания, и няколко социални каузи?
Да, всичко е свързано неслучайно. Планетата ни е много малка, пренаселена, с лимитирани ресурси и всеки един проблем на някоя общност трябва да приемаме като свой, за да оцелеем. Нямаме друг път.
Вашият личен катарзис, вашите „преди“ и „след“ филма?
Има огромна промяна у мен. Бях един арогантен европеец, а сега съм щастлива, горда и благодарна. Ние сме шампиони в това да ставаме нещастни бързо, а трябва да ценим всичко и всички около нас. Това е голямата промяна, която стана в мен след Африка.
Вярвате ли в това, че хората сме толкова свързани, че когато не го разбираме, тези, които страдат най-много, са децата?
Фантастичен въпрос! Толкова сме свързани, че не може да си позволим нито за миг да сме арогантни или късогледи. Трябва да сме ангажирани, за да оставим на децата си освен добри примери, планета, пригодна за живеене. Трябва да сме отворени към живота, да научим децата да мечтаят.
Как се роди идеята за филма?
Историята тръгна от торба с идеи и цветни листчета, на които си записвахме разни неща. Отидохме и на опознавателно посещение в Африка, където ни забраниха да правим кастинг по-рано заради високата смъртност, кастинг се прави 3 седмици преди снимки, за да е сигурно, че децата ще са живи…
Видяхме покъртителни неща, огромна мъка. Но изкуството помага – развива в децата качества, с които се справят, тъй като борбата за оцеляване е ежедневна. Развиват и социални умения. Изкуството е мощен генератор на промяна. Не само за децата. Чрез тях и изкуството Елена трансформира болката си в триумф.
Елена Панайотова е вашият будител за този филм?
Да! Историята, която даде вдъхновяващ тласък за филма, е съдбата и животът на Елена Панайотова. Винаги са ме вдъхновявали изборите, които една жена прави – така беше и във „Воевода“. Нашата измислена героиня дава друг прочит на този човешки инстинкт – да бъде родител. Избор, който може да се окаже родителство, по-голямо, по-мощно, даващо благо на повече от двама-трима. Мисля, че планетата ни има много повече шанс, ако излезем от частното и мислим за голямото. Винаги има изход! И смисъл! Защото ако го няма него, нещата опират до лягане, ставане, хранене.
Прочетете още: