Нина Александрова
Винаги живея в настоящето. Приемам този риск. Не отричам миналото, но то е страница, която трябва да се обърне. Това споделя необятната Жулиет Бинош, която тази година има юбилей – на 9 март навършва 60 г. До момента филмите, в които е участвала са десетки, а кариерата й във седмото изкуство започва с режисьори като Жан-Люк Годар и Андре Тешине. Става сензация във Франция през 1985 г. с филма „Rendez-vous“. Международната й кариера стартира с ролята й във филма на режисьора Филип Кауфман „Непосилната лекота на битието“ (1988).
„Никога не съм се вкопчвала в младостта. За мен единственият начин да не остарявам е да не превръщам възрастта в проблем“, казва прекрасната Жулиет. И признава, че пие шампанско само в два случая – когато е влюбена и когато не е.
Една от най-известните й роли е тази на Хана във филма на Антъни Мингеля „Английският пациент“ (1996), за която получава „Оскар“, както и „БАФТА“ за поддържаща роля. През 2000 г. тя отново е номинирана за бляскавата статуетка за най-добра актриса за участието си в „Шоколад“ с режисьор Ласе Халстрьом. „Това, което най-много обичам в този луд живот, са приключенията в него“ – в тези нейни думи може би се крие тайната й за успеха. През 2010 г. Жулиет Бинош печели наградата за най-добра актриса в Кан за ролята си във филма на Абас Киаростами „Вярно с оригинала“. Известна е с вниманието, с което подбира ролите си, като участва както в по-популярни филми, така и в множество артхаус продукции. Тя е първата, която има в колекцията си награди „Оскар“, „Сезар“, „БАФТА“, както и отличия от трите големи световни филмови фестивала – в Кан, Венеция и Берлин.
Толкова много са големите й роли, неслучайно всяка нейна изява се помни и коментира дълго. Тя е фина, интелигентна, а емоционалната й интелигентност личи и в живота, и на екран – „Не сме на тази земя, за да печелим пари, а за да променяме себе си, да разширяваме кръгозора си“.
„Моите най-ранни спомени са за самотата. С това трудно се живее“, признава Бинош. Когато родителите й се развеждат, майка й я праща в интернат заедно с по-голямата й сестра. Жулиет тогава е само на четири годинки. Признава, че е простила на родителите си. Въпреки това е пестелива в думите, когато става въпрос за подробности относно детството, възпитанието в пансиона, бащата, с когото почти не поддържа контакт, както и за провалените си връзки. „Раждането на детето прилича на ваза с красиви цветя. Само че тази ваза сте вие самите, и то за много кратко време. Цветята са много красиви, те не принадлежат на вазата, а сами на себе си“ – са думи на актрисата, които разкриват не само мъдрост, но и изтънчено чувство, с което тя възприема света и околните.
Въпреки че заживява на 15 години сама, по фин начин описва времето преди това: „Баща ми беше мим, ръководеше театрална трупа, после беше скулптор. Майка ми пък беше актриса, примина през обучението, през писането и все още поставя спектакли. Тя идва от семейство на полски имигранти, винаги е изпитвала нуждата да се утвърди интелектуално. Баща ми ни водеше в цирковете, на политически или художествени фестивали. Майка ми, това бяха спектаклите, концертите, книгите за рисуване, за музика. Тя ме караше също да чета. Като дете, никога не съм оспорвала образованието, което получавах, защото имах нужда от него. Имах конфликти с моите възможности, но не и с образованието, което ми даваше майка ми. За мен никога не е имало бариери между изкуствата“.
Приема да играе жени, които не се страхуват да изследват всички страни на живота си. На въпрос дали успява да живее свободно, Жулиет отговаря: „Да, мисля, че винаги съм успявала да избирам доста свободно нещата, които правя. В началото, по-малко, разбира се, защото трябваше да се изхранвам, но животът доста ми помогна. Трябва да вярваш на нещата, които се случват в точното време. Понякога е доста изнервящо да си мислиш: Добре, нямам представа какво ще стане другата година. Особено когато имаш деца и сметки за плащане. Чудиш се как изобщо ще живееш. И се случва така, че животът идва с изненади. И такива, които те предизвикват, и други, които ти помагат да намериш решение. Затова, ако вярваш и се доверяваш на живота, отдадеността ти към него ще е друга. Няма да се чувстваш сам“.
Бинош освен че е красива, е типично по френски дискретна, сдържана и фокусирана в себе си, винаги с ясно послание, че зад красотата има не само стабилно образование, но и основи, върху които е надграждала с години. Неслучайно казва: „Когато спрат да те съдят само по външния вид, може да стигнеш много далеч. Но и самите ние сме си виновни. Сами се ограничаваме през цялото време“. Нейни са и думите, които разкриват безкрайното й любопитство към света и хората: „За мен навикът не e нищо повече от синоним на смъртта„. А единствената й амбиция е да бъда истинска във всеки един момент от живота си.
И тя е такава от ранна възраст, което ясно личи от думите й, описващия училищния й период: „Не успях да вляза в академичната рамка на задължителното образование, не успях да се интегрирам в него. Това, което харесвах, беше междучасието, което ми се струваше истинското място на щастието и моментът на всички възможности, на приятелството, на изразяването, на въображението, на дишането, на създаването, на забравата и на безкрая. Не бях създадена за една прекалено строга образователна система, с нейните оценки и диктат, това пространство, в което си вписан в нещо като номенклатура, създадена от някой неидентифициран външен, който решава кое е добро и кое е лошо. Аз вече различавах два свята, в единия от които се чувствах по-щастлива и по-жива: този свят повече не го напуснах“.
Чаровната французойка има и друг талант – рисува, като през 2008 г. издава книга с портрети, придружени с кратки стихотворения. Убедена е, че в живота винаги трябва да гледаш напред, да си отворен за промяна и да не се страхуваш да поемаш рискове.
Със сигурност поема такъв, влизайки във връзка с режисьора Леос Каракс, лошото момче на френското кино, сочен за първата й голяма любов. Много по-късно Жулиет ще признае, че е било тежко с него, имал е огромна власт върху нея – заставял е да се учи да пее, да отслабва, да танцува, да напълнява…След 5-годишна връзка Леос се влюбва в актрисата Катя Голубева, а Бинош преживява раздялата с него много трудно, изпада в депресия, от която едва излиза.
Последният мъж до актрисата към момента е аржентинският режисьор Сантяго Амигорена. Жулиет има две деца: 18-годишна дъщеря – Хана, от френския актьор Беноа Мажимел, и син – Рафаел, на 24 години, от водолаза Андре Ал.
Към момента е най-високоплатената актриса в родината си.
