Нина Александрова
Тя е участвала в десетки филми. На екран е от 19-годишна. Първият си пробив прави година по-късно – с филма Hail Mary на Жан-Люк Годар. Играе предимно съвременни жени, които не се страхуват да изследват всички страни на живота, да експериментират, но най-вече – да се развиват след това, което им се случва. Неповторимата Жулиет Бинош, която тази година чества юбилей на 9 март, притежава рядък талант да изобразява всякакви героини в състояния на вътрешна трансформация. Вероятно това се дължи, освен на интелигентността и емоционалния й заряд, и на нестихващото й желание да опитва нови и нови жанрове, да се самопредизвиква и да претворява себе си във всяко роля на 100%, превръщайки болката в кино.
Уникална е и в друго отношение – тя е първата актриса, която има в колекцията си Оскар, Сезар, Бафта, както и отличия от трите големи световни филмови фестивала – в Кан, Венеция и Берлин.
„Изборите и действията определят кои сме в действителност. Чувствам, че съм дала предимство на важните неща в живота ми. Но като жена с опит имам много истории, които да разкажа. Имаме различни слоеве вътре в нас, които можем да изследваме. С възрастта идва една особена свобода, защото ценностите се променят“, споделя френската актриса. „Вече не държиш така силно на същите неща като преди. Чувстваш се повече себе си. От една страна ставаш по-чуплив, но от друга – много по-силен“, признава Жулиет.
Неслучайно Бинош е толкова мъдра. Тя познава болката отблизо – когато е едва на 4 годинки, родителите й – актьори и режисьори, се разделят. Тя се озовава в пансион, чувства се забравена, защото за дълги периоди никой не идва при нея на посещение. Три години по-късно майка й решава да я вземе при себе си, но вредата е нанесена и чувството, че е изоставена никога не я напуска. Жулиет обаче се справя с болката, отдавайки се на изкуство. В интервю за за „Ел паис“, актрисата, която винаги е била много откровена, признава: „Това изоставяне беше бездънна яма, от която трябваше да възстановя живота си. Вместо да прекарам деня в плач или да се чувствам като жертва, това ми помогна да разбера човешката природа и да давам на другите“.
Малко известен факт е, че Бинош се колебае да избере с какво да се занимава – с кино или с рисуване. В крайна сметка се вслушва в съвет на приятелка на майка си: „Избери да правиш всичко!“ Продължава да рисува и до днес, а картините й се появяват в някои нейни филми, като например в Les Amants du Pont-Neuf и в Words & Pictures.
„Творчеството означава да се поставяш в нови ситуации. Да се сблъскваш с трудности. Опитвам да не се повтарям, защото това е като смърт“, обяснява Жулиет Бинош пред британския „Гардиън“. И действително, по време на цялата си кариера тя не повтаря нито една своя роля, с всеки нов филм експериментира с нов тип персонаж. Това не е случайно. „Ако не видя трансформация в сценария, обикновено нямам интерес“, обяснява тя. И добавя: „Настоявам, че като човешки същества имаме житейската мисия да се променяме“. Французойката е убедена, че така и светът ще се променя. Неслучайно през последните години тя заема ясни позиции по множество политически теми, като се застъпва за опазването на природата, устойчивия начин на живот и социална справедливост. По време на ковид пандемията Бинош беше сред 200 културни дейци от целия свят, включително Мадона, Пенелопе Круз и други, които подписаха призив за промяна на социалноикономическия модел.
Припомняме и една интересна подробност – от години актрисата е почитател на песните на „Мистерията на българските гласове“. По време на посещението си в България през юни 2014 година, докато снимат френско-испанската продукция с българско участие „Никой не иска нощта“, френската актриса успява да чуе песните им на живо.
