Съвременното родителство изисква постоянна актуализация на знанията ни. Това създава силна тревожност у родителите, че не догонват тенденциите и грешат. За много от тях е важно да създадат добри хора, да реагират адекватно и своевременно, да стимулират развитието на децата си. Еволюцията на тази вечна тема не улеснява мисията да си родител. Така, макар и да е най-радостното събитие в живота, родителството носи и най-голяма грижа и усещане за пропуски, които трябва да наваксаме.
Психологията на човешките отношения е практическо учене в движение. Понякога е най-добре да се доверим на интуицията си, докато трупаме емпиричен опит в отглеждането на децата ни. Най-честите проблеми на родителите са обобщени в следните въпроси: Детето ми не ме слуша. Какво да правя? Как да се справя с поведението на детето ми? Как да бъда добър родител? Добре е да знаем, че каквото и да правим, непременно ще сгрешим, защото децата възприемат света от перспективата на детското емоционално съзнание. А то е различно от нашето. Възниква необходимостта да познаваме детската реалност и да преосмислим митовете на нашето собствено възпитание и родителско поведение. Налага се да учим. Да слушаме и възприемаме. Налага се да интегрираме ново познание, което да се превърне в привично ежедневие.
Психотерапевтът Милена Манова си е поставила за цел да се внесе яснота защо децата са такива, каквито са и как да внедрим ефективни практики за родителството в ежедневието си, без да се измъчим от това. „Признавам, че търся модели, които са близки до моето възприятие на родител и които са идентични с културалната традиция, в която живея. Мисълта ми се навигира от въпросите: Какво още би могло да бъде полезно? и Как това може да стане?, а не от идеята за обвинение или осъждане. Не трябва да забравяме моделите, които носим и които неизбежно преповтаряме с нашите деца„, съветва експертът. Но веднага добавя, че не бива да отричаме и нашето собствено развитие, което е предпоставка за различна опитност.
Какво представлява ефективното родителство?
Ефективното родителство е термин, който синтезира стратегиите за поведение и възпитание на децата. Те са базирани на нуждата от нова комуникация между родители и деца, чиято основа е уважение и сътрудничество с детето и разбиране на динамиката на неговото развитие. В този смисъл към детето следва да подхождаме, като се информираме грамотно какво бихме могли да правим, кои са нормалните детски прояви, кога да позволим и кога да забраним, без да забравяме, че родителите също са хора и не е необходимо да са безупречни.
Присъстващият родител е по-полезен от неглижиращия родител, но свръхобгрижващият родител нанася повече вреда в дългосрочен план. Търсим какво е добро и за двете страни, за да има нормално общуване. Стимулацията, признанието и структурата са в основата на разбирането за отношенията родител – дете. Фокусът е повече върху взаимоотношенията, отколкото върху контрола.
Основни постулати за ефективно съвременно родителство:
1. Говорим на детето като на равнопоставен индивид.
2. Стремим се да изградим добра, любяща и основана на разбиране връзка с детето. Работата върху взаимоотношенията е най-важна.
3. Даваме си сметка какво във взаимоотношенията е важно за нас и какво за детето ни. Какви са нашите потребности и какви са на детето ни.
4. Развиваме себе си като личности.
5. Подчертаваме какво харесваме в детето си. Търсим поводи за радост и гордост.
6. Изработваме съвместно правилата. Позволяваме на детето да участва в избора им. Важни са тези правила, които касаят живота, безопасността и добрите взаимоотношения.
7. Разрешаваме повече, отколкото забраняваме. Мярката я слагаме ние, а не детето. Възрастният съм аз.
8. Дисциплината е взаимоотношение, а не надмощие
9. Задаваме открити въпроси: Какво, как, по какъв начин, кога?.
10. Слушаме отговорите. Когато питаме, се учим и да слушаме.
11. Променяме езика към детето. Използваме повече окуражаване, по-малко критика.
12. Използваме кратки молби към детето.
13. Внимаваме с негативните етикети и сравнения, започващи с фрази като: Ти си…, Приличаш на…, Същият си като…
14. Поставяме моралните стимули пред материалните. Прегръдката, играта, общото време с детето е по-важно от получаването на подаръци.