Еманципацията – нищо повече от война на половете

Еманципацията е модерна. В някои общества тя вече е гарантирана. В трети са на светлинни години от нея. А в четвърти е нож с две остриета. Определението за еманципация е „освобождаване от състояние на зависимост, предразсъдъци и ограничения“. Тя е в най-чистия си вид война на половете.

Стремежът на жените към самореализация, необходимостта от принос към света, както и от по-високо лично самочувствие, води и до феминистките движения, целящи равноправие между мъжете и жените, признаване на качествата. За начало на тези движения се счита краят на 19 век, когато жените в Америка се борят за правото си на вот. Но съвременните исторически анализи по темата интерпретират проблема като дълбоко психологически, процес, започнал много по-рано, породен от желанието на жените да имат място в обществото, различно от това на майка и домакиня.

Днес можем да учим, каквото пожелаем, да работим професия, която сме си избрали, да бъдем лидери, да си поставяме цели, да имаме мечти, да ги осъществяваме, да покоряваме върхове. Извоювали сме си независимост във всяко едно отношение или поне е така на теория. За съжаление в света има все още ужасяващи примери за потисничество и лишаване на жените от права, унижаването и малтретирането им. Но съвременнта жена, извън арабския свят, има всички шансове да бъде успяваща и високо ценена, конкурентна на мъжете в професионално отношение.

Така ли е и в семейството?

Дали сме равнопоставени във връзката си? Модерната идеология включва участието на мъжа в домакински задължения и разпределението им по равно. И съвременните мъже отдавна са приели тази роля.

След като вече имаме правото да гласуваме, да ходим във всякакви мероприятия и заведения, на различни обществени събития, да учим, да работим, да се развиваме, да получаваме помощ за отглеждането на децата си и прочие, за какво друго да се борим. Каква е целта ни? Надмощие в личните ни взаимоотношения? Лесно е една жена да се превърне в мъжемразка, която не е склонна към компромиси, която иска да докаже на човека до себе си, че не е зависима от него по никакъв начин, включително и емоционално. А в същото време представителките на нежния пол се нуждаят от разбиране и подкрепа.

Няма как да не се запитам защо се бави мъжката еманципация. И не е ли съвременната еманципация едно мнимо движение за ограничаване правата и на мъже, и на жени, с което отхвърляме възможността за пълноценно общуване? Не е ли нищо повече от война на половете? Безсмислена битка за величие, в която няма победител. Изграждаме взаимоотношенията си като конкуренти, а не като партньори, разчитащи един на друг. Не сме всеотдайни и естествено е и другият да не е всеотдаен.

Защото 100% гарантираната самостоятелност е зависимост и ограничение, предразсъдък, че трябва да бъдем водещи, агресивно манипулиращи. А вероятно старият метод „с памук да му вадиш душата“, както казваха нашите баби навремето, е много по-резултатен. Просто още една гледна точка.