Нина Александрова
Тийнейджърката Присила Болио се запознава с Елвис Пресли на парти. Не след дълго мъжът, който вече е екстремно изгряваща суперзвезда, се превръща в нещо съвсем различно. В личния си живот той е възторжен влюбен, партньор в самотата и чувствителен най-добър приятел. Режисьорката София Копола разказва за непознатата страна на един велик американски мит – през гледната точка на Присила. Историята за дългото ухажване и бурния брак на Елвис и Присила – от германската военна база до приказното имение в Грейсленд – е дълбоко проникновен и разтърсващо подробен портрет на любовта, фантазията и славата.
„Бях развълнувана от мемоарите на Присила Пресли за преживяното от нея като млада жена в Грейсленд и се опитах да пресъздам усещането да влезеш в света на Елвис и да го напуснеш, за да откриеш собствения си живот. За мен като творец е важно да покажа света през очите на героинята си, без да я осъждам“, споделя София. „Мисля, че в историята на Присила кристализира нещо, през което всички преминаваме, но по много по-силен и бляскав начин“, споделя още Копола пред Vogue в деня на премиерата на филма по кината. И допълва: „Наистина исках да уловя колко съкрушителен е първият контакт с любовта и колко объркващ може да бъде опитът да разбереш мъж, който е толкова горещ и студен едновременно“.
Ето и част от интервюто:
Предполагам, че обмисляте множество филмови идеи във всеки един момент. Какво точно в мемоарите на Присила ви направи впечатление, за да се оформи като проект, на който си струва да посветите цялото си внимание?
По време на пандемията работех върху една адаптация на Едит Уортън от известно време и все нещо не се получаваше, поради редица причини. Бях у дома с ковид, когато един приятел ми препоръча „Elvis&Me“ и тази история наистина ме развълнува. Присила винаги е била възприемана като символ на американския блясък и съвършенство, но нямах представа колко много се е борила, какви са били подробностите от живота й – например как все още е ходила на училище в гимназията, докато живее в Грейсланд и купонясва с Елвис по цяла нощ. Усетих го като свят, в който можех да се потопя, да нарисувам портрет на Присила и да покажа какво е било усещането буквално да пораснеш в такава странна обстановка. Прочетох книгата и продължих да си мисля: „Да, всъщност искам да направя филм – знам как да подходя и нейната история е вълнуваща“.
Резултатът не е биографичен филм. Как адаптирахте мемоарите на Присила и как решихте какъв да бъде подходът към пресъздаването на нейната история?
Аз не исках просто да направя още един обикновен биографичен филм. Искаше ми се да уловя колко съкрушителен е този контакт с първата любов. Присила прекарва голяма част от живота си в опит да угоди на идеалния образ, в който е влюбена, преди да разбере, че трябва да научи повече за това, което тя самата иска от живота.
Имате невероятно богат опит с режисиране на млади актриси – Кирстен Дънст, Скарлет Йохансон, Ел Фанинг и сега Кейли Спейни. Какво Ви убеди, че тя може да пресъздаде всички нюанси, които са наложителни за главната героиня в „Присила“?
Целият филм наистина е конструиран около Присила, така че знаех, че трябва да намеря някой, който да може достоверно да влезе в този образ – от момента, в който е на 14, до 28 ата й година. Моите кастинг специалисти обърнаха внимание на факта, че Кейли е изгряващ талант, за който трябва да съм информирана – те познават добре моята чувствителност и какви момичета харесвам. Кейли е много добра в „Mare of Easttown“ и има толкова миловидно лице, че наистина прилича на 15-годишна. Когато разбрах, че е на 25, вече знаех, че може да се превърне в Присила. Освен това Кирстен току-що беше работила с нея по друг филм и сподели, че наистина е талантлива – и това беше единствената препоръка, от която имах нужда.
Какво бихте споделили за Вашите разговори с Джейкъб и за начина, по който той успява да пресъздаде епохална личност като Елвис?
Моят филм е посветен на образа на Елвис в интимна среда, зад затворените врати на личното пространство, а не на начина, по който се представя той пред публика. Книгата на Присила говори за това колко уязвим и чувствителен е той, когато се срещат за първи път, и колко самонадеян изглежда, когато тя го вижда вече в Грейсланд. Всичко, отбелязано като специални черти в нейната книга, го имах предвид, и някак естествено избрах Джейкъб – той е безкрайно и естествено очарователен; притежава магнетизъм, който предполагам, че е имал Елвис, но също е и внимателен, и чувствителен. Беше важно да покажа по-уязвимата страна на Елвис, така че помолих Джейкъб да се съсредоточи върху улавянето на неговата същност. Нужно е публиката да усети гласа и присъствието на Елвис в дома му, като контрапункт на известния от интервюта и актьорски роли образ.
Като човек, който е режисирал филми с доста широк диапазон от бюджети, как предпочитате да работите?
За мен правенето на филм в по-малък мащаб означава пълен творчески контрол. В случаите с по-ограничен бюджет никой не обръща внимание на това, което правиш; ако се действа с по-голям бюджет – има повече „готвачи в кухнята“. Много повече са шефовете, които те държат под око, когато правиш филм с по-висока финансова стойност, затова предпочитам истинската свобода да правя моите собствени проекти, какъвто беше „Присила“. Чувствах се сякаш работя по студентски филм, в който костюмите и реквизитът се правят почти на ръка и всеки в екипа се опитва да стигне до страхотни и подходящи за средата решения. Мисля, че по този начин всички влагаме много повече от себе си – усещането е като подреждане на пъзел, а в резултат филмът се превръща в бутиково творение.
Запазихте ли нещо като спомен от снимачната площадка?
Запазих си някои от златните плочи, изработени с Джейкъб в образа на Елвис на корицата. Запазих повече от нещата, които бяха част от атмосферата в Грейсленд, защото художниците създадоха наистина невероятни реквизити – ретро списания, стари самолетни билети и какво ли още не…
Присила Пресли е един от изпълнителните продуценти на филма. До каква степен бе ангажирана тя в работата по него?
Тя беше невероятно отворена за всички идеи и ме подкрепяше по време на целия процес. Присила не дойде лично на снимачната площадка, защото не искаше да притеснява Кейли. Но винаги казваше: „На линия съм, ако имаш нужда от нещо“, затова двете заедно работехме по сценария. Говорех с нея по телефона в продължение на часове, събирах спомените й, минавахме през сценария страница по страница и тя ми даваше всякакви бележки. За мен беше важно Присила да се чувства комфортно с всичко, което влиза във филма. След като започнахме да снимаме, тя ме остави да върша работата си, не се включи в монтажа и чак
накрая й показах готовия филм.
А как реагира тя в този момент?
О, Боже мой, никога в живота си не съм се чувствала толкова притеснена! Към финала на филма Присила се развълнува много, когато наблюдаваше раждането на дъщерята. Този щастлив момент се превърна в ново и много емоционално преживяване. Когато филмът свърши, тя ме погледна и каза: „Това беше моят живот“. Според нея Кейли Спейни бе успяла да изрази всички емоции, които самата тя е изпитвала по време на престоя си в Грейсланд. За мен беше изключително важен фактът, че самата Присила даде безусловното си одобрение на готовия филм.
София Копола е американска режисьорка, сценаристка, продуцентка и актриса. Като единствена дъщеря на режисьора Франсис Форд Копола, тя прави актьорския си дебют като дете в прочутата криминална драма на баща си „Кръстникът“ (1972). По-късно Копола участва в музикални клипове и в поддържаща роля в „Пеги Сю се омъжи“ (1986). Изпълнява ролята на Мери Корлеоне в „Кръстникът Част III“ (1990). Копола преминава към режисурата с пълнометражния си дебют „Обречени да умрат“ (1999). Получава „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий за комедийната драма „Изгубени в превода“ (2003).
Кинокритици за филма „Присила“:
„Публиката може и да упрекне Копола за това, че „плува в познати води“, но резултатът е налице: пътешествие, който пренася публиката във времето и съкрушава сърцата, пресъздавайки мрачната реалност на световната слава – този филм е най-добрата й творба след „Изгубени в превода“.
Марлоу Стърн, Rolling Stone
„Всеки е преживявал нещо изключително силно – например да се влюби лудо, и след години, като погледне назад във времето – да го споходи чувството, че това се е случило на друг човек – който е живял в сън, оцелял е след него и се е превърнал в личността, която е бил предопределен да стане. Именно това е усещането, което София Копола успява да пресъздаде чрез своя изключителен филм „Присила“.
Стефани Зачарек, Time
„Това не е история, посветена на рок-музиката или поставен в театрална среда сюжет – разказът е за жена, която е осъдена да чака един музикант да се завърне и да й дари любовта, която той й е обещал, в дом, който й е забранено да напуска. Историята е също за онзи ден, в който тя решава, че не желае повече да чака“.
Алонзо Дуралде, The Film Verdict
„Филмът елегантно издига един ключов играч от периферията на легендата „Елвис“ и всеки, който е настроен на специфичните вълни, на които твори София Копола, ще открие, че нейният разказ е силно емоционално преживяване“.
Дейвид Руни, The Hollywood Reporter
„Това е една уникална история, разказана по впечатляващ начин“.
Фионуала Халиган, Screen Daily
„Портретът, който Копола рисува, е обсебващ – особено във фазата, в която Присила е все още дете, и е по-малко забележителен във финалните епизоди, когато Присила изоставя илюзиите си и осъзнава реалността“.
Питър Брадшоу, The Guardian
