Нина Александрова
През 30-те години на миналия век, в една пролетна утрин, млад мъж пристига в село Саръ̀меше, търсейки работа като овчар в чифлика на богат земевладелец. Будните му очи, спретнатите дрехи и интелигентен изказ обаче подсказват, че други причини са принудили младия Йорго да пропътува дългия път от родното Яврово, разположено в полите на Родопите, до Южна Добруджа, където суровата действителност все още е диктувана от юмрука на румънските управници.
Година по-рано баща му е потърсил препитание при същия чорбаджия, но когато идва разпус, той така и не се прибира у дома. Решен да разкрие какво се е случило, Йорго тръгва по следите му, които го въвличат в размирната атмосфера на една райска земя, разкъсвана между световните интереси и вътрешните борби за власт и богатство. Вместо отговори, момъкът открива все повече и повече въпроси… и една любов – омагьосваща, но и бурна и опасна като морето, което обгражда скалистите брегове на Добруджа.
Белези от рая
Всичко това се случва в книгата на Добри Станчов „Белези от рая“. „Това е роман за живота в чифлика на едно малко черноморско село – за ежедневния труд и хармонията между селските хора и майката природа, за недоимъка и малките радости в живота, за вечния поход в търсене на истината и преоблечената в съчувствие лъжа, за влюбването от пръв поглед и захаросания вкус на съкровените любовни трепети, за кръчмарския патриотизъм и сеирджийството на цял един народ, за начертаните от съдбата пътеки, за живота и смъртта, за надеждата“, разказва авторът.
„Белези от рая“ прилича на своеобразен тих пристан, подслонил в уюта на страниците си думи от една отминала епоха, думи живи и звучни, думи съкровища, които непосредствено те пренасят в друг свят, колкото далечен, толкова и познат, скъп и облъхващ с топлина“, споделя и редакторът Мария Кацикова-Митева.
За автора:
Добри Станчов вече е познат на българските читатели под псевдонима Дого Танкарт – имена на един и същи писател с разнороден талант. Като Дого Танкарт той публикува приключенски романи и увлекателни разкази. Но една легенда за събития, разиграли се край родния му град Каварна, го вдъхновява да напише роман за Добруджа през 30-те години на XX век. За целта той се връща не само към миналото, но и към своите корени, към историите, които неговите дядовци са му разказвали докато е бил дете, към езика, с който е израснал – езикът на старите българи, езикът на изчезващото добруджанско село.
„Закърнели сетива“
В сборника „Закърнели сетива“ на Добри Станчов ще открием седем разказа, които в течение на дните на една седмица ще ни отведат в ежедневието на седем жени в седем различни точки на планетата. Всяка история носи незаличими белези, оформени от ценностите на географската си ширина, но една невидима нишка ги свързва като кехлибарени мъниста от молитвената броеница на живота. И макар всяка героиня да е ограничена в своя светоглед, като всяка жена тя се лута из житейското блато в търсене на истината насред лъжата – дали е любяща или неблагодарна дъщеря; дали е грижовна или нехайна майка; дали е предана или развратна съпруга; дали е добър или лош човек.
