Нина Александрова
„Дневникът на един луд“ e дяволски смешен и тъжен спектакъл за лудостта да проявиш достойнство в свят, миришещ на хилядарки. Режисьор и автор на сценария и съавтор на сценографията е Нина Димитрова. Публиката у нас и по света познава нейния уникален творчески почерк в знаковите спектакли на Театър „Кредо“ – „Шинел“ по Гогол, „Каквото направи дядо, все е хубаво“ по Андерсен, „Дневникът на един луд“ по Гогол, „РевизорЪт“ по Гогол.
Премиерата на „Дневникът на един луд“ на 17 октомври 2015 година, на която Театър 199 е копродуцент, е едно от събитията, с които театърът отбелязва 50-годишния си юбилей и на чиято сцена той се играе с успех и до днес.
Спектакълът е отличен с номинации за национални награди „Икар“ (2016) и „Аскеер“ (2016), награда на международния фестивал на моноспектакъла „БГМОТ“ в Габрово (2016) и награда на международния фестивал „Пиеро“ в Стара Загора (2021). Той е блестящ пример за успешна творческа лудост, способна да руши клишета и да създава нови, необикновени светове. Със своя спектакъл Нина Димитрова създава нова звезда в българския театър – Стелиан Радев.
Година преди да тикне 23-годишния Стелиан Радев в лудницата на Гогол, Нина Димитрова отваря за своя студент от НАТФИЗ клетката на легендарния „Шинел“ по Гогол, в който двамата артисти вече 10 години бранят свободата на човешкия дух, у нас и по света. През ноември 2022 година, заедно с Театър 199 „Валентин Стойчев“, двамата артисти отбелязват 30-тия юбилей на неостаряващия Гоголев „Шинел“ и на Театър „Кредо“, превърнал се в емблема на независимия театър у нас.
Преди броени дни Сатиричен театър „Алеко Константинов“ обяви, че присъжда голямата награда на името на Георги Калоянчев „Златен кукерикон“ за 2023 година на Нина Димитрова за трите успешни творчески десетилетия на основания и ръководен от нея Театър „Кредо“, разнесъл славата на българския театър и култура по света.
Макар Гогол сам да споделя, че повестта му се основава на бележки от руските вестници за случаи на затворени в лудници, включващи извънредна гордост и прекомерна срамежливост, по-голямата част от монолога е фокусирана около размишления за това как главният герой би бил нещо по-различно, ако заема друг пост, ако носи различни дрехи и как това би му осигурило така желаната дама на сърцето.
Всъщност Гогол поставя в центъра пренебрегнатия от съдбата човек и как той се бори за своите мечти, идеи, реалност, любов и нереалния свят, в който попада. Това е история за дългия и трънлив жизнен път на един обикновен чиновник – от департамента до лудницата. История за силата на човешкото въображение и за мечти, които могат да превърнат една лудница в кралство, а един чиновник – в испански крал. История за един луд романтик художник, повел битка със света на отцепродавците и богопредателите, за да бъде оценен като личност.
