Джек Лондон, който посегна на живота си, но го изживя на бързи обороти

Световноизвестният писател Джек Лондон, с рождено име Джон Грифит Чейни, се самоубива на 22 ноември 1916 г. Той е осиновен, а за негов биологичен баща се смята, че е прочутият на времето професор астролог Уилям Чейни. Американският писател приема фамилното име на осиновителя си.

Младост – бедност, 16-часов работен ден, затвор

Като дете Джек живее в бедност. След като завършва основно образование през 1889 г., той започва работа в консервна фабрика на 12-часов работен ден, като работното време често е удължавано и до 16 часа. По-късно започва да се занимава с нелегално рибарство, а след това попада в затвора за месец, тъй като се превръща в скитник.

През 1897 г. американецът заминава по време на златната треска за Клондайк и става златотърсач, като се сдобива с материал за първите си успешни разкази.

Физическо и морално оцеляване

Той стига до заключението, че единствената му надежда е да получи образование и да „продава мозъка си“. През целия си живот му се налага да се бори с всякакви трудности. По-късно това дава отражение върху творчеството му – основните теми в произведенията му са физическото и морално оцеляване. Джек Лондон възприема писането като работа – начин да се измъкне от бедността и да оцелее.

Четири години по-късно, след като не успява да спечели изборите за кмет на Оуклънд, Джек Лондон се отдава на упорита писателска дейност, която му донася широка популярност. Пише както художествени, така и публицистични произведения.

Първият му роман „Синът на вълка“ е публикуван през 1900 г. След три години излиза „Дивото зове“ – роман за домашното куче Бък, при което дивият инстинкт надделява и то става водач на глутница вълци. Това е най-четеното произведение на Лондон и се смята за най-добрия роман от ранния му период. Многократно е филмиран като първият филм е от 1935-та с участието на Кларк Гейбъл и Лорета Йънг. Следват романите „Белия зъб“ (който също е екранизиран) и „Сияйна зора“.

Брак и смърт

Американският писател се жени два пъти и има две дъщери от първия си брак. Купува си и огромно ранчо, в което прекарва живота си в писане.

Смъртта на Джек Лондон е спорна. В смъртния му акт е записано, че е починал на 22 ноември 1916 г. от уремия (обща интоксикация при остра бъбречна недостатъчност). Според слухове обаче сред негови съвременници той се е самоубил. Според друга от версиите е починал от свръхдоза морфин, който през последните си години е взимал срещу силни болки.

Нека си припомним някои от най-запомнящите се мисли на твореца:

„Ограниченият ум забелязва ограничеността само в другите“.

„Кокалът, подхвърлен на кучето, не е милосърдие. Милосърдие е, ако споделите кокала с кучето, когато сте гладни колкото него“.

„Знаете ли, че единствената цена, която животът има, е цената, която той сам си придава? Разбира се, и тази цена е преувеличена, тъй като животът е по необходимост пристрастен към себе си“.

„Не живея заради това, което светът мисли за мене, а заради това, което аз мисля за себе си“.

„Не трябва да чакаш вдъхновението, трябва да го преследваш“.

„Във вашия космос, види се, няма място за любовта. А в моя – красотата е само прислужница на любовта“.