Нина Александрова
На 3 юли през 1883 – преди точно 140 години, е роден един от най-видните немскоезични писатели на XX век – Франц Кафка. Той е бохемски романист и писател на разкази, в които преплита реализма и фантастиката. Роден е в Прага в семейството на търговец от еврейски произход.
Вероятно най-силно влияние върху литературния му стил оказва Гюстав Флобер.
Кафка е родоначалник на екзистенциализма в литературата. У нас той е познат предимно с творбите си „Процесът”, „Метаморфозата” и „В наказателната колония”. А в света – наред с Джеймс Джойс и Марсел Пруст, е считан за един от „тримата влъхви“ на модерната литература. Издъхва на 3 юни през 1924 година.
Представяме ви някои от най-вдъхновяващите думи на големия писател:
„Този, който търси, не намира, а този, който не търси, бива намерен“.
„Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно“.
„Общуването с хората подтиква към самонаблюдение“.
„Започни с това, което е правилно, а не с общоприетото“.
„Ако вярваме силно в нещо, което не съществува, ние го създаваме. Несъществуващото е нещо, което не сме желали достатъчно“.
„Всеки, който запазва способността да вижда красотата, никога не остарява“.
„Понякога е по-сигурно да си в окови, отколкото свободен“.
„Всяка революция оставя след себе си само тинята на една нова бюрокрация“.
„Да обичаш е по-добре, отколкото да си обичан. Много по-сигурно е“.
„Не позволявайте на злото да ви убеди, че можете да имате тайни от него“.
В нито една своя творба Франц Кафка не разкрива себе си така, както чрез писмата си: до любимите си Фелице Бауер и Милена Йесенска, до близките си приятели, до баща си. Откровени, прями, дълбоко емоционални, тези текстове са неповторимо свидетелство за изключителната му чувствителност, сложен гений и още по-сложен характер.
С книгата „Роден съм да живея в самота“ съпреживяваме съкровените любови на австрийския писател, неговите страстни копнежи, пронизващите му мисли за живота, изкуството, смъртта, гнетящите го страхове. Писмата са единственото оръжие, с което Кафка, през най-мрачните страни от личността си, се опитва да пребори самотата, да се отскубне от присъдата й, поне за кратко да я отклони. В книгата е поместено и легендарното „Писмо до баща ми“ – мъчителна и всестранна изповед и ключ към цялостния корпус от художествени творби на Франц Кафка.
