Вая Захариева
Страст, интрига, лъжа, манипулация? От всичко това по много. Представлението на сатиричен театър „Алеко Константинов“ оставя публиката без дъх от смях, ала в същото време неусетно и елегантно подканя всеки зрител да обърне обектива към самия себе си. Към личните ни сценарии и сюжети. Към възможността иначе гениалните ни действия да се окажат част от нечий чужд пейзаж. В който, между другото, ролята ни нито е главна, нито е позитивна.
Александър Кадиев, Стела Ганчева, Борислав Захариев, Рада Кайрякова и Стефан Попов брилянтно влизат в своите роли, едновременно разсмивайки, но с намигване за по-внимателен прочит на междуредието в спектакъла. Свежата идея представителите на властта да бъдат под светлината на театралните прожектори е на испанския драматург Жорди Галсеран. Така поне си отдъхваме, че нашите си такива не са инцидентно изключение от общия знаменател и „по чужбина“ също се случват конфузи. Разбирайте политически скандали, измами, любовни афери и какво ли още не. Утешаваме се също и от факта, че сцената на Сатирата ги сблъсква с горчивата действителност на крайните квартали, запознава ги с неволите на „обикновените“ хора и ги вкарва в собствените им илюзии за власт, изобретателност и надмощие. Особено интригуващи са представите на героите за добро и лошо, за редно и нередно, за голямо и малко.
Генералната тема за почтеността на политиците е изящно изваяна в сюжет, в който шегите и закачките всъщност илюстрират голямата картина. А в нея стилните костюми и официални тоалети ярко контрастират на нравите и постъпките на героите. И някъде там, между стрелите на Амур, добрите намерения, платената любов и „чистата случайност“, започваме да си даваме сметка за много неща и да търсим същата за още повече. Правим го и дълго след излизането си от салона. Добре, че е шегата, да си кажем истината.
Сюжетът на „Без задръжки“ е яркото доказателство, че топлата вода отдавна е открита. И в политиката, и в измамите, и в любовта. И понякога тя всъщност може да се окаже студена, че и ледена дори. Ведрото настроение и пикантни теми за разбор на представлението са гарантирани. Ако трябва да обобщя и побългаря общото усещане от това представление, с огромна усмивка бих генерализирала: „Хитрата сврака – с двата крака“! Така де, и ние си имаме нашите родни остроумия! Особено когато се надсмиваме на нещастията и паденията на властимащите, богатите и известните.
