Нина Александрова
Александър Секулов е автор на поезия, проза и драматургия, носител на множество награди. Има книги със стихове, сборници с есета и фрагменти, романи. Вижте какво каза пред Oshte.bg талантливият творец.
Г-н Секулов спечелихте „Аскеер“ за съвременна драматургия с пиесата „Народът на Вазов“. От какво има нужда България според вас?
Отговорът ми ще е изцяло в личен план: жадувам помирение. Мечтая различните части на националното тяло да нямат основание за съществуване, само защото мразят други части от същото национално тяло. Не желая разумът на нацията да намира причини да съществува, защото мрази задника, а сърцето – защото мрази бицепса. Или обратното. Помирение мечтая, а ако се размечтая съвсем – и добро настроение. Всичко друго имаме.
Как подготвихте текста и натъкнахте ли се на нещо интересно?
Парадоксално не разбирах Вазов дълги години, от студентските си години, докато в края на следването не се наложи да пиша дипломна работа. Спрях се на темата „Българският градеж в строители на съвременна България“, „Под игото“ и „Чичовци“. Интуитивно бях разбрал, че има изкуствено разделение на революционери и строители, че по пропагандни цели се налага образът на революционера. Тъй е и до днес. Настоявам да се изравнят тези две везни в националното ни съзнание. В това бе и смисълът на нелекото усилие по създаването на този текст.
Какво му липсва на театъра днес и какво му е в повече?
Като автор на текстове, които никога не могат да станат пълноценни театрални произведения, пък и работил с най-добрия български режисьор в последните десет години – Диана Добрева, мога да кажа със сигурност, че на българския театър му трябват режисьори. Смели режисьори. И смели директори, тоест истински продуценти. Без тези две фигури българският театър ще се върти в омагьосания кръг на доволството и лесните аплодисменти. Но такива хора държавата трябва целенасочено да създава. В повече на всички ни в театъра е самохаресването, самодостатъчността и липсата на самоирония.
В една от книгите си казвате, че „ще живеем като варвари“ – как всъщност живеем тук и сега?
Живеем като варвари, без да знаем каква е ползата от това. Има смисъл да живееш, когато знаеш като какъв живееш. Страхувам се, че сам не знам как се прави това. Но все повече се интересувам от съдържанието на думата „стоицизъм“.
При поредната политическа криза какви са отношенията между властниците на деня и хората?
Няма такива. Българският народ съществува срещу държавата. Величава борба е.
В постоянна борба за съхраняване ли е народът ни?
Българският народ ще спечели всяка борба за съществуването си, колкото и това да изненадва флората и фауната около перловския канал.
Творите в различни жанрове, разкажете ни малко повече за процеса на писане?
Писането все повече ми носи радост, за огромна моя изненада. Не знам как да направя понятно за себе си. Вероятно поддържа чувството ми за здравомислие. Благодарен съм, това е.
