Нина Александрова
Агнешка Холанд е родена през 1948 година. Тя е полски кино- и телевизионен режисьор и сценарист. Известна с интереса си към политическите теми, Холанд е един от най изтъкнатите полски кинотворци. Започва кариерата си като асистент на режисьорите Кшищоф Зануси и Анджей Вайда. Скоро след обявяването на военно положение в Полша през 1981 година, емигрира във Франция. Номинирана е за награда Оскар през 1985 година за „Горчива реколта“, през 1990 – за „Европа, Европа“, и през 2012 – за „В мрака“.
Последният филм на Холанд е „Зелена граница“. В коварните и блатисти гори, които обхващат така наречената зелена граница между Беларус и Полша, бежанците от Близкия Изток и Африка, опитващи се да достигнат до Европейския съюз, попадат в капана на геополитическата криза, цинично предизвикана от беларуския диктатор Александър Лукашенко. В опит да провокират Европа, бежанците са примамени към границата от пропаганда, обещаваща лесно преминаване към Европейския съюз. В тази невидима война, животът на Юлия, начинаеща активистка, отказала се от удобния живот, се преплита с този на Ян, млад граничар, и на едно сирийско семейство.
30 години след „Европа, Европа“, новият филм на трикратно номинираната за Оскар Агнешка Холанд „Зелена граница“ отваря очите ни, говори на сърцето ни и ни предизвиква да се замислим за моралните избори, пред които обикновените хора са изправени всеки ден.
Ето какво споделя и самата Агнешка за работата по „Зелена граница“:
Какво Ви провокира да направите този филм?
Моето поколение режисьори смяташе, че сме отговорни за представянето на проблемите на света и че е необходимо да говорим за трудни теми и да задаваме въпроси – не само екзистенциални, но и етични, социални и политически. Критиците нарекоха това движение Kino Moralnego Niepokoju – кино на моралното безпокойство. Полското кино днес – за което като цяло имам много високо мнение – донякъде обърна гръб на този тип въпроси. Дали защото сега всичко се случва толкова бързо? Или защото светът е толкова сложен, че е трудно да се определи нещо наистина важно и заслужаващо внимание? Възможно е авторите му просто да са завладени от усещането за хаос и да не виждат начин да представят важните проблеми. Или просто може да се дължи на факта, че финансиране се намира изключително трудно, а заемането на ясна позиция или изказването на категорично мнение по спорна тема е огромен риск. Според мен няма смисъл да правиш изкуство, ако не представяш директно важните, болезнените и понякога неразрешими проблеми, които ни принуждават да правим трудни избори.
Какво даде подтик за създаването конкретно на „Зелена граница“?
Приятелите ми намериха труп на границата. Беше гол, замръзнал до смърт. Това не беше първото тяло, на което се натъкваха, но именно тогава разбрах, че когато някой има хипотермия, усещането му е като че ли има висока температура – и сам започва да сваля дрехите си. Образът, който остава в съзнанието – на този млад мъж, който замръзва до смърт тук, в моята страна, съвсем близо в гората, където хората разхождат кучетата си и търсят гъби, е наистина изключително ужасяващ. След като тази криза съществува, и тя е дело на политиците – ние трябва да заемем ясна позиция – като творци, като хора, като общество и като държава.
Страхувате ли се да работите с предизвикателна тема като тази?
Наясно съм, че мога да предизвикам много неприятни реакции, да провокирам неразбиране у хората – но ако те се опитат да чуят това, което казвам, наистина биха разбрали. Не ме е страх. Никога не съм се страхувала, нямам причина за това и сега. Имам все по-малко за губене и все по-голяма отговорност за онова, което трябва задължително да предам чрез филмите.
Как беше написан сценарият на филма?
Сценарият за „Зелена граница“ бе разработен по моя инициатива и почти всяко събитие, описано в него, действително се е случило до известна степен. Моите съавтори – Мачей Писук, Габриела Лазаркевич и аз – много внимателно проучихме и проверихме нашите източници. Разговаряхме с хора, които бяха част от тези събития от всяка страна на барикадата. Но аз не съм документалист; аз правя художествени филми и трябва да се има предвид, че историите са разказани с известно обобщение, метафори и допълнителни детайли, които включват пресъздаване на реалността синтетично, вместо просто да я описват.
Опитвате се да покажете на хората, че светът не е черно-бял, че има повече от две страни във всяка история…
Представянето на света според бинарна концепция не е нищо повече от нечестност и може да завърши само с престъпление. Може да се наложи още веднъж да ударим дъното, да преживеем отново нещо ужасно, да осъзнаем, че за човечеството няма друг път, освен този на солидарност, споделяне на опита и зачитане на правото на другите хората да водят живота си достойно.
Какво мислите, че ще видят зрителите на екрана?
Публиката ще види една страна на света, в който живеем. Филмите съществуват, за да могат хората да споделят преживявания и да развиват съпричастност към непознати или страшни за тях светове. Филмите могат да разсеят ирационалните страхове и да подхранят чувства, които надхвърлят индивидуалния опит.
Вие сте идеалист и вероятно искате чрез този филм да напомните на хората за тяхната човечност?
Нямам илюзии относно способността си да спася света, наистина не съм идеалист. Съгласна съм с Марек Еделман, когато каза, че потенциалът за зло може да се събуди във всеки човек, във всеки един момент и че тези, които го контролират, носят голяма отговорност. Дали вярвам, че аз, сама или в сътрудничество с други, които мислят като мен, мога да променя това? Не мисля, че мога. Но въпреки това съм убедена, че е мое задължение да опитам… Не знам как да променя света, но знам как да разказвам истории с помощта на киното – именно това се опитвам да правя.
