Нина Александрова
Агбогблоши е едно от 10-те най-замърсени места в целия свят. Това е най-голямото сметище за електронни отпадъци не само в Гана, но и в цяла Африка. Изглежда като локация от постапокалиптичен филм.Това кратко описание е на фотожурналиста Делян Тодоров. Пред Oshte.bg той разказва впечатленията си от едно от многобройните си пътувания по света, осъществявани вече над 10 години.
Сметището се намира на едва няколко километра от центъра на столицата на Гана – Акра. Въпреки че са правени множество планове за елиминирането му, и до ден днешен то продължава да бъде притегателен център за все по-масово мигриращите към столицата, идващи с надежда за нов живот, жители на северната част на Гана. Там те са загубили препитанието си вследствие на нахлуването на пустинята Сахара, която всяка година разширява територията си за сметка на земи, които в продължение на столетия са използвани за земеделие.
Всяка година безброй тонове електронни отпадъци от целия свят пристигат в Гана, и по-конкретно в Агбогблоши. Акостират стари телевизори, телефони, принтери, коли и всякаква друга стара и непотребна електроника от САЩ, Европа, Азия и Африка. Живеещите в Агбогблоши над 70 000 души започват да разглобяват всичко пристигнало в търсене на ценни метали и елементи.
Тежки и опасни метали, химикали и елементи съпътстват тяхната мъчителна и неблагодарна работа, която им осигурява едва няколко долара на ден. Освен дребните суми, които си докарват, хората тук са съпътствани и от множество смъртоносни заболявания вследствие на досега с вредните за човека химикали и метали.
„За хората в този регион няма друга възможност освен да потърсят щастието си в големия град. Там обаче важат други правила, има различни закони“, разказва Делян. Мнозина идват в Агбогблоши с идеята да поработят там съвсем малко, колкото да си стъпят на краката, но малцина са тези, които успяват да се отскубнат от бруталната система, която ти дава шанс да изкараш достатъчно пари, за да не умреш от глад, но не и за нещо повече. Дните се превръщат в седмици, седмиците в месеци, месеците в години, а годините в животи. Огромните планини от непотребни електронни отпадъци продължават да горят, въздухът продължава да бъде отровен и като всяко друго ужасяващо нещо в живота ни, ако продължи достатъчно дълго, общественото съзнание го нормализира. Съпротивителните сили на повечето хора намаляват.
