in

„Шекспир като улично куче“ – за цената да си Меркуцио на улица в БГ

„Шекспир като улично куче“ – гениално заглавие за филм! Има всичко – сблъсък на светове, интрига, класика и нова действителност, мост между граници. Всъщност филмът има още няколко работни заглавия, но режисьорът му Валери Йорданов, който е и сценарист, се спира на това. Направата му отнема години – от идеята, която се ражда още преди друг негов филм „Кецове“, до предизвикателствата, които идват след нея. Лентата тръгва по кината от 3 февруари.

Сюжет

Всеки човек има нужда от шанс. Когато си на 17, си мислиш, че знаеш всичко, което ти е нужно. Затова младите имат нужда от човечност – страхуват се: от всичко, от всички…А когато се страхуват, се защитават. По-късно разбират, че не искат и не трябва да знаят всичко. Но междувременно са се случили доста неща. Случил се е животът!

Какво може да сполети момче на 17, което притежава два големи таланта – театъра и бокса, и трябва да избере с кой от тях да продължи живота си и да спаси живота на най-близкия си човек. Избира и двете. Със съответните последствия.

Филмът е по действителна история. „Всичко е еднакво, ние хората, нашият свят – нищо не се е променило“, споделя Валери Йорданов. Лентата е побрала случки и реални личности от неговия живот, от израстването му като творец и човек.

Сблъсъкът е на два свята – на младите със и без шанс. Децата се раждат с различен старт. Битка във филма има между актьорското майсторство и интелектуалността, от една страна, и улицата и нейните закони, от друга. Защото Шекспир го има и на улицата. Той е шанс за спасение, на улицата съществуват – и Меркуцио, и Ромео, и Хамлет, и Жулиета, и крал Лир…Има и цена, която всеки от тях плаща, за да е Шеспиров герой на улица в БГ.

Дебюти

Филмът е дебют за тримата главни герои – актьорите Владислав Стоименов, Васил Илиев и Елеонора Иванова. Двете момчета израстват в средностатистически семейства, в които се четат книги, всичко е осигурено, нормално. Затова е нужна подготовка, за да влязат в ролята на „лошите“ момчета от филма – които учат и работят на улицата, които имат успехи в училище, защото са талантливи, които разбират от рано как работи шоубизнеса и успяват да спечелят.

За ролите ги подготвя Валери – Владислав и Васил тренират бокс, ходят на фитнес, живеят с режисьора, гледат филми, за да се потопят в един друг свят – с различна окраска, порядки и закони. Елеонора пък е истинско откритие и то буквално в последния момент – 5 дни преди старта на снимките. Режисьорът се колебае до последно кой да избере за ролята й, когато…тя се появява изневиделица и почти без никаква подготовка се справя чудесно.

Неслучайно и голяма част от големите и важни сцени във филма са заснети на One Shot (един кадър), без да се налагат повторения. Първоначално е трябвало това да се случи за 29 дни, когато…се установило, че парите ще стигнат само за 24. В крайна сметка следват още перипетии, но важното е, че филмът вече тръгва по кината.

Музика

Музиката във филма също е страхотна. Едното парче, което служи за финал, е на групата No More Many More – „Полуизяден“. Другата песен, която бърка дълбоко в сърцето, е на Нено Илиев и Roma Neno Project, и е на ромски език, сякаш специално създадена за филма – „Sine kai sine“.

Музикалното оформление във филма е дело на Калин Николов, който е композитор и на „Дзифт“.Зад гърба си има много театрални награди и номинации.

Синдромът на времето днес

Трябва да си силен, да мачкаш тихо. Това е сентенция на един от главните персонажи в „Шекспир като улично куче“ – Чаво, изигран блестящо от Захари Бахаров. Нима днес хората не са станали по-тихи? И ако мачкат някого, предпочитат да е тихо, безответно. Нима днес не може да получиш удар отвсякъде? И колко са по-достъпни изкушенията, които те карат да клекнеш.

Това не прави главният герой в „Шекспир като улично куче“, по прякор Шеки – 17-годишен, зарязан от майка си, с пастрок от цигански произход, осигурил му не само препитание, но и семейна среда и закрила. Именно там Шеки избира да има шанс, след като други социални системи не са му дали такъв – на улицата. Там избира да е Шекспиров герой.

Статистика

А къде и как умира? За да стане част от тревожната статистика на нашия свят – еди-колко-си младежи не са регистрирани в регионалните бюро по труда, еди-колко-си момчета, ненавършили пълнолетие, преминават на работа от невръстна възраст към криминалния контингент, смъртността на еди-колко-си младежи е извън статистиката….

Нито Шеки, нито който и да било друг от персонажите във филма, зад които стоят реални истории и хора, са статистика. Вече не. Защото „Шекспир като улично куче“ и целият екип зад филма им дадоха лица.

Любопитни факти

Всъщност от лентата не разбираме нито коя е годината на действието, нито къде се развива то. Преди около 7 години филмът е представен в Кан. Нещо повече, френски продуценти искат тогава да го купят, за да го снимат там, тъй като историята може да се случи и на запад, и на изток. И във Африка дори.

Във филма участват много каскадьори, хора, които Валери Йорданов познава от живота и улицата.Не знам дали това го прави толкова стойностен или професионализма му във всички аспекти, но знам че ме държа нащрек от първата до последната секунда. И преобърна световете в мен. А на всеки млад човек би могъл да му е от помощ при смяна на посоката на търсене.

„Шекспир като улично куче“ печели 6 награди на 40-ия юбилеен фестивал на българския игрален филм „Златна роза“. Награда за режисура, за сценарий, за най-добър филм според Младежкото жури, награда на Съюза на българските филмови дейци и отличието на град Варна.

Loading

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Луис Карол: Не съм странен, реалността ми е различна

Нищо не преминава безследно. И най-малката стъпка е важна: Животът на Чехов