in

Жаклин Вагенщайн: Човек пътува във времето по различен начин

Тя е изпълнителен директор на издателство „Колибри“ и основател на единствения в света кино-литературен фестивал „Синелибри“. Магистър по „Културология и филология“ в Сорбоната, както и доктор по Хуманитарни науки. Името ѝ е Жаклин Вагенщайн. А поводът за срещата ни е 8-то издание на фестивала „Синелибри“, чието официално откриване е на 8 октомври. 

Разкажете ни повече за мотото на тазгодишното CineLibri – „Преоткритото време“. Звучи повече от обещаващо.

Така е, тази година се навършват 100 години от смъртта на Марсел Пруст, една от емблемите на модернизма в литературата, затова беше някак естествено неговият опус магнум „По следите на изгубеното време“ да залегне в основата на програмата и да даде мотото на предстоящото издание. „Преоткритото време“ е заглавието на седмия, последен том на тази преломна книга, в който крайната, „ултимативна“ утеха за главния герой е творчеството, самият творчески процес. Както знаете, „По следите….“ е незавършено произведение. Първоначално замислено като трилогия, то непрестанно се разклонява, страниците се множат, някои пасажи остават некоригирани, а думата „край“, написана от Пруст няколко месеца преди смъртта му, е по-скоро символичен акт, отколкото реален завършек. Така че край неговата литература няма, тя е космическо преживяване…

Споделете и за визията на CineLibri 2022.

Много съм горда с концепцията на тазгодишното издание, която се заиграва с идеята за времето по един изключително свеж и ефектен начин. Визията има четири измерения или четири версии на представата за времето, било то обективно или субективно. Дължим този прочит на чудесната Радослава Боор и Студио „Слава“. В основата на концепцията е знакът за безкрайност, съвпадащ с цифрата 8 и с броя на фестивалното издание. Генералната идея е, че красотата и съвършенството на една художествена творба или на едно интелектуално постижение не могат да загубят ценността си с времето. Творчеството ни помага да възпитаме у себе си чувство за емпатия, да се доближим до другия, да разберем какво вижда той от тази вселена, която – лишена от своите творци, мислители и изобретатели – би била самотна и неприветлива като пустиня. Преди броени дни едната ат визиите от тазгодишния плакат беше номинирана в А секция на Международното биенале на плаката в Мексико, едно от най-важните за плакатно изкуство в света.

Чакат ни 23 дни кино-литературно безвремие – открехнете завесата, какви заглавия и сюжети да чакаме?

Много съм щастлива, че ще покажем най-новия филм на Франсоа Озон, „Петер фон Кант“ – авторска интерпретация на пиесата на Райнер Фасбиндер „Горчивите сълзи на Петра фон Кант“, респективно на култовия филм. Във версията на Озон участват Дени Меноше, Изабел Аджани и Хана Шигула, като Шигула е играла и във филма на Фасбиндер. „Петер фон Кант“ на Озон съвсем заслужено предизвика фурор на 72-рото издание на Берлинале. По думите на художествения директор на фестивала Карло Шатриан в ръцете на Озон тази история акумулира мощна енергия от любов и ревност, хумор и съблазън – всичко, което прави живота и изкуството неразривно свързани. Впрочем „Синелибри“ е официалният дистрибутор на филма за България!

А тези от вашите читатели, които са харесали затрогващия роман на Оливие Бурдо „В очакване на Боджангълс“ (там музиката играе една от главните роли), могат отсега да включат в програмата си едноименната адаптация при това в присъствието на нейния автор – самия Оливие Бурдо! Във филма сияе нашумялата белгийска актриса Виржини Ефира, партнира ѝ Ромен Дюри. Освен че пристига в качеството си на член на журито в конкурса за пълнометражен игрален филм, Бурдо ще представи пред софийската публика книгата и филма по нея, както и новия си роман – „Флорида“, натоварен с огромни очаквания от читателите.

Не пропускайте „Супергерои“ на Паоло Дженовезе е адаптация на собствения му роман – трагикомична дисекция на една двойка, пресъздадена от магнетичния тандем Алесандро Борги и Жасмин Тринка. Творба, която ни кара да си зададем прост, но дълбок въпрос: необходимо ли е да притежаваш суперсили, за да създадеш семейство, което да устои на времето? Елегантната историческа драма „Цветовете на пожара“ на Кловис Корнияк, адаптация по романа на Пиер Льометр, е своеобразно продължение на филмовия шедьовър „Ще се видим там горе“ – също екранизация по Льометр. В „Цветовете на пожара“ блести грандамата на френското кино Фани Ардан.

Друг член на журито – очарователната и невероятно талантлива Аманда Стерс, ще представи филма си „Обещания“, адаптация на собствения ѝ роман, който току-що излезе на български език в превод на Красимир Петров. Зрителите ще могат да се насладят и на още една нейна кинотворба – прелестната комедия със сатирични ноти „Мадам“, в която участва цяло съзвездие от актьори – Тони Колет, Роси де Палма, Харви Кайтел и др. Няма да останат разочаровани и ревностните фенове на японския писател Харуки Мураками, чийто сборник с разкази „Сляпа върба, спяща жена“ вече има българско издание. Нещо повече, в рамките на „Синелибри“ ще бъде показан едноименният френско-канадски анимационен филм, създаден по мотиви от книгата, който отнесе Нaградата на журито от Международния фестивал на анимационния филм в Анеси.

Обещавам първокласна кино-литературна програма, богата откъм теми и сюжетни линии, с церемония по откриване на 8 октомври в зала 1 на Националния дворец на културата с може би най-големия гвоздей в програмата тази година – първият пълнометражен игрален филм на Теодор Ушев „Фи 1,618“.

Изгубеното време ни кара да гледаме навътре в нас, да правим равносметки. Няма как да не попитам какво виждате, когато погледнете вътре и извън себе си?

Има един японски писател – Ясунари Кавабата, който казва, че космическото време е еднакво навсякъде, човешкото време е въпрос на възприятие. И е прав, всеки човек пътува през времето по различен начин. Моето време тече като насън, защото жонглирам с много дейности и задачи, но пък това си е моят ритъм, който ме кара да се чувствам жива. Някак успявам да намеря време за всичко значимо и да не пренебрегна никого. Е, поне се надявам да е така. А иначе и в себе си, и извън себе си виждам много сюжети за кино и книги, които чакат нечие въображение да ги „овладее“.

Кое е словото, което ви е оказало най-голямо влияние?

Много са авторите и произведенията, които са ми повлияли и са формирали литературния ми вкус. Повечето от тях днес са част от каталога на издателство „Колибри“. Няма как да не спомена величави фигури като Хорхе Луис Борхес, Стефан Цвайг, Бохумил Храбал, Труман Капоти, Кортасар, Набоков, Булгаков, Сарамаго …, макар да представляват различни култури и литературни течения. От живите литературни легенди е достатъчно да спомена Милан Кундера, Пол Остър, Иън Макюън, Маргарет Мацантини, Харуки Мураками, Салман Рушди…, списъкът е безкраен. Да не забравяме и големите пишещи в киното като Жан-Клод Кариер, Бергман, Тарковски, Менцел, например. На тях също дължа много от гледна точка на критериите за стойностно кино, които съм си изградила с времето.

Прочетете още:

10 заглавия на „Синелибри“ – вижте част от филмите на фестивала

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

шеф

10 интелигентни начина да накарате шефа да ви се довери

„Инкогнито“ – тайният живот на нашия мозък