Хатшепсут – първата жена фараон на Египет

След смъртта на Тутмос Втори, през 1479 пр. Хр. на трона в Древен Египет сяда първата жена фараон. Става дума за съпругата му Хатшепсут. Тя управлява в продължение на две десетилетия. По нейно време цари мир, тя е първият и единствен фараон в Египет, отказал да води войни. По нейно време търговията процъфтява, реализирани са и редица големи строежи. Хатшепсут се отдава на грандиозно строителство в Карнак, построява великолепния храм Даир-ел-Бахри – комплекс от древноегипетски погребални храмове и гробници, разположени на западния бряг на Нил, срещу град Луксор.

Тя е един от най-забележителните владетели на Древен Египет. Достига до най-висшата държавна позиция във време, в което жените имали малко по-висок статут от домашните животни и били продавани и разменяни като стока. Хатшепсут е едва третата жена, която е станала фараон в 3000-годишната древна история на Египет, но е първата, постигнала пълната власт на тази позиция. Клеопатра, която също упражнява такава власт, управлявала около 14 века по-късно.

Хатшепсут е дъщеря на Тутмос I. Става царица на Египет след като на 12-годишна възраст се омъжва за полубрат си Тутмос II. След смъртта му става регент на доведения си син Тутмос III, като по този начин се превръща в пълноправен владетел на цялата страна.

Управлението на Хатшепсут

Като фараон Хатшепсут разширява търговията на Египет и започва амбициозни строителни проекти, най-вече храма на Даир-ел-Бахри, смятан за едно от архитектурните чудеса на Древен Египет. Друго голямо постижение на нейното царуване е търговската експедиция до мистериозното царство Пунт, което и до днес историците не са открили. От там царицата се завръща с невиждани богатства, включително слонова кост, абанос, злато, леопардови кожи, екзотични животни и тамян.

Описвана (по нейно нареждане) като мъж в много съвременни образи и скулптури, Хатшепсут остава до голяма степен непозната за учените до 19-ти век. Знаейки, че властта ѝ е силно застрашена заради пола ѝ, Хатшепсут се бори да защити своята легитимност, като твърди, че баща ѝ я е назначил за свой наследник. Именно заради това на повечето ѝ статуи и картини е изобразявана като мъж фараон, с брада и големи мускули. В други изображения обаче тя се появява в традиционните женски регалии.

Хатшепсут се обгражда с привърженици на ключови постове в правителството, включително и нейния главен министър Сененмут. Някои предполагат, че Сенемут ѝ е любовник, но има малко доказателства в подкрепа на това твърдение.

Смъртта ѝ

Хатшепсут вероятно умира около 1458 г. пр. Хр., когато е в средата на 40-те си години. Тя е погребана в Долината на царете, разположена в хълмовете зад Даир-ел-Бахри. В още едно усилие да легитимира царуването си, саркофагът ѝ е положен до този на баща ѝ. Доведеният ѝ син Тутмос III управлява още 30 години и се доказва като амбициозен строител, като мащехата си, и велик воин.

Малко след като наследил трона, Тутмос III наредил да бъдат премахнати всички изображения на предшественичката му от храмове и официални сгради. Историците смятат, че това е опит да се заличи прецедента, в който жена може да се възкачи на трона, и да се спаси мъжкото наследяване на династията. Това е и една от основните причини учените да знаят малко за съществуването на Хатшепсут до 1822 г., когато успяват да декодират и прочетат йероглифите по стените на храма в Даир-ел-Бахри.