in

Хатшепсут – първата жена фараон на Египет

Хатшепсут
Снимка: Instagram/curro_candela

След смъртта на Тутмос Втори, през 1479 пр. Хр. на трона в Древен Египет сяда първата жена фараон. Става дума за съпругата му Хатшепсут. Тя управлява в продължение на две десетилетия. По нейно време цари мир, тя е първият и единствен фараон в Египет, отказал да води войни. По нейно време търговията процъфтява, реализирани са и редица големи строежи. Хатшепсут се отдава на грандиозно строителство в Карнак, построява великолепния храм Даир-ел-Бахри – комплекс от древноегипетски погребални храмове и гробници, разположени на западния бряг на Нил, срещу град Луксор.

Тя е един от най-забележителните владетели на Древен Египет. Достига до най-висшата държавна позиция във време, в което жените имали малко по-висок статут от домашните животни и били продавани и разменяни като стока. Хатшепсут е едва третата жена, която е станала фараон в 3000-годишната древна история на Египет, но е първата, постигнала пълната власт на тази позиция. Клеопатра, която също упражнява такава власт, управлявала около 14 века по-късно.

Хатшепсут е дъщеря на Тутмос I. Става царица на Египет след като на 12-годишна възраст се омъжва за полубрат си Тутмос II. След смъртта му става регент на доведения си син Тутмос III, като по този начин се превръща в пълноправен владетел на цялата страна.

Управлението на Хатшепсут

Като фараон Хатшепсут разширява търговията на Египет и започва амбициозни строителни проекти, най-вече храма на Даир-ел-Бахри, смятан за едно от архитектурните чудеса на Древен Египет. Друго голямо постижение на нейното царуване е търговската експедиция до мистериозното царство Пунт, което и до днес историците не са открили. От там царицата се завръща с невиждани богатства, включително слонова кост, абанос, злато, леопардови кожи, екзотични животни и тамян.

Описвана (по нейно нареждане) като мъж в много съвременни образи и скулптури, Хатшепсут остава до голяма степен непозната за учените до 19-ти век. Знаейки, че властта ѝ е силно застрашена заради пола ѝ, Хатшепсут се бори да защити своята легитимност, като твърди, че баща ѝ я е назначил за свой наследник. Именно заради това на повечето ѝ статуи и картини е изобразявана като мъж фараон, с брада и големи мускули. В други изображения обаче тя се появява в традиционните женски регалии.

Хатшепсут се обгражда с привърженици на ключови постове в правителството, включително и нейния главен министър Сененмут. Някои предполагат, че Сенемут ѝ е любовник, но има малко доказателства в подкрепа на това твърдение.

Смъртта ѝ

Хатшепсут вероятно умира около 1458 г. пр. Хр., когато е в средата на 40-те си години. Тя е погребана в Долината на царете, разположена в хълмовете зад Даир-ел-Бахри. В още едно усилие да легитимира царуването си, саркофагът ѝ е положен до този на баща ѝ. Доведеният ѝ син Тутмос III управлява още 30 години и се доказва като амбициозен строител, като мащехата си, и велик воин.

Малко след като наследил трона, Тутмос III наредил да бъдат премахнати всички изображения на предшественичката му от храмове и официални сгради. Историците смятат, че това е опит да се заличи прецедента, в който жена може да се възкачи на трона, и да се спаси мъжкото наследяване на династията. Това е и една от основните причини учените да знаят малко за съществуването на Хатшепсут до 1822 г., когато успяват да декодират и прочетат йероглифите по стените на храма в Даир-ел-Бахри.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Планиране сватба

13 важни стъпки в организацията на сватба

Струфоли

Струфоли- неаполитански медени топки