in

ЛюбовЛюбов

Филип Аврамов: В пандемията добрите станаха по-добри, лошите озверяха

Филип Аврамов
Снимки: instagram:/phillip.avramov

Роден е на 9 септември 1974 г. През 1997 г. завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство в класа на проф. Енчо Халачев. Филип Аврамов е безкрайно талантлив, като човек е отворен към хората, доброто и цветовете в ежедневието ни. Първата му роля е в спектакъла „Шапката на клоуна“. Следват филмите „Писмо до Америка“, „Кецове“, „Тилт“, „Шивачки“, „Раци“, „Патриархат“, „Кал“, „Лагерът“, „Kalabush“, „Виолета, Жоро и аз“ и много други. Последният филм с негово участие е „Чичо Коледа“. Животът му минава на път, което го изтощава, но го и окриля.

Г-н Аврамов, какво ви изкушава повече – театър или кино?

Ако трябва да избирам между кино и театър, винаги ще предпочета киното, защото то остава през времето. Театърът е вид фикция, която минава и заминава, киното остава. То е по-изкушаващо.

Оптимист ли сте за българското кино, напоследък излязоха доста смислени филми?

Има много добри примери, като Мария Бакалова и Иван Бърнев, който направи фурор в испанското кино с главна роля. Колегите ми не се пестят по никакъв начин и дават най-доброто от себе си. Живеем в България – малко местенце, но сме с много по-голяма обща култура, затова сме сериозна конкуренция за европейското кино.

Защо повечето наши филми нямат щастлив край? Това свързано ли е с народопсихологията ни?

Предполагам, че е свързано, след като наистина голяма част от тях не свършват много добре, дори години наред това бе признак за добро българско кино, но все пак има и други примери. По-трудно е да разсмееш българина, по-лесно е да го разплачеш. В този смисъл, да се правят комедии е много трудно с такава публика, защото хората имат толкова проблеми, а пък то и кино трябва да гледат. Не винаги е така, има и доста забавни родни филми.

Какво куца на системата?

Много неща, като се започне от сценариите, най-вече тези, които се одобряват тенденциозно, и се стигне до заплащането на пари, които обикновено не стигат за един филм и обикновено ти казват да се оправиш с тях, пък и да направиш хубав продукт! Да се вдигнат актьорските ставки – това е най-належащо да се промени в системата, защото всички спестяват от там. А не виждам продуцент да стои на екрана и да се срамува от това, което се случва. Задължително е системата е да предприеме защитни мерки за актьора. Да не бъдат подчинени само на продуцентската власт, както често се случва у нас – да подписваме договори без авторски права, това е нодопустимо в една европейска държава. И системата страда, и българските филми.

А каквa роля не бихте приели да играете?

На Чобака от „Междузвездни войни“. Колкото и да се хваля, че съм аз, никой няма да ми повярва.

Имате ли любим персонаж, който сте изиграли?

Някои ги обичам като дечица, толкова са ми любими. Повечето представления, които играя, са дългогодишни. Развиват се във времето, тоест, имам честта да ги гледам как се развиват като дечица. Нямам любими, играя ги с все същата страст, с която съм ги започнал.

Оптимист ли сте за родното кино?

Да. Има филми, които намериха своите зрители, като „Голата истина за група Жигули“, „Чичо Коледа“, „Като за последно“. Това трябва да се отбележи, а не само да се говори, че била безсмислена индустрията у нас, наречена кино.

Какво е най-хубавото и какво е най-лошото нещо, което ви се е случвало, защото сте известен?

Най-хубавото е, когато излезеш, хората да ти се усмихват. Защото това ми се случва всеки път и всеки ден. Да изкарам една усмивка от затормозения със страшни глупости българин е огромна чест и удоволствие за мен.

Най-лошото е, когато видя разярен човек срещу мен, само защото се е натоварил до такава степен, че дори не може да го усмихнеш. Моят проект „Защото съм известен“ , вече е факт. Хората могат да чуят разказани от мен истории, случили ми се наистина.

Какво е любовта, може ли да я опишете в няколко изречения?

Любовта е ефирно състояние на духа. То е страхотно изживяване, което те кара да левитираш. Голям баланс, който може да постигнем. Любовта може да бъде онова малко нещо, което те спира да не зашиеш един шамар на жена си, казано в рамките на шегата, разбира се.

Как ви се отрази ковид пандемията, имахте ли повече свободно време за любими хора и занимания, за вглеждане в себе си също?

Много добре ми се отрази. Имах време да се видя с хора, с които все не успявах. Имах време да осмисля начинанието, което сега ражда плод – „Защото съм известен“. Имах време да видя децата си, да помогна на някои и други хора. В пандемията разбрах едно – добрите станаха по-добри, а лошите озверяха.

Как минава един ваш ден? Или нощ, ако сте нощна птица?

Обикновено минава в път. За да стигна до работното си място, изминавам стотици километри, имам представления в градове в страната. Имам чести турнета. Но щом е за хората, няма как, готов съм да го направя, въпреки че е доста тежко, понякога се чувствам като тираджия в буквалния смисъл на думата.

Нощта ми минава във връщане от тези места, където съм бил. Едновременно съм и дневна, и нощна птица. Сигурно ще ме питате кога спя, ами през повечето време – малко и по-нарядко. Благодаря ви за вниманието.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

джон ленън

Джон Ленън, който вярваше, че се живее по-лесно със затворени очи

бил гейтс

8 милионери разкриват книгата, която им е помогнала да забогатеят