in

Феноменален Владо Пенев в „Бащата“

бащата
Снимка: Стефан Н. Щерев

В живота на всеки вероятно идва момент, когато родителите ни все повече се превръщат в наши деца, объркани са, безпомощни, в плен на деменцията. Постановката „Бащата“ на режисьора Диана Добрева, базирана върху пиесата на французина Флориан Зелер, още в началото не оставя съмнение, че ще ни завладее с дълбочина, а повечето ѝ въпроси и дилеми ще са буца в гърлото.

Ролята на остаряващия и губещ паметта си Андре вече от години се играе на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ от големия Владо Пенев. В кожата на своя персонаж, с двайсетина години по-възрастен, актьорът спира дъха ни с изпълнение. Титанично, обрано, феноменално! С помощта на добре измислената сценография на Мира Каланова постепенно все повече детайли от света на Андре се изличават, всекидневието му лека-полека се „опразва“, докато съзнанието му се изчисти и заприлича на белите стени на болнична стая. През погледа на главния герой събитията се деформират, минало и настояще се разбъркват, близките хора се подменят с непознати. Вплитат се страхове и капризи на един болен човек, който има нужда от помощ, но без да го осъзнава.

Болката е дълбока, поглъщаща, когато губим родителите си в смъртта или деменцията. Затова интонациите са много интимни, а актьорите са снабдени с дискретно скрити в костюмите им микрофони – така всяко вдишване, издишване или преглъщане се чува отчетливо до последния ред, а ефектът на притихналата зала още повече подчертава сюжета и заложените пластове. Андре постепенно губи себе си в собствения си водовъртеж от спомени, мисли и емоции. Образът му е многопластов, преминаващ през различни спектъри на човешката душа, като щастие, тъга и дори на моменти – еуфория.

Останалите актьори, които влизат в по два образа – един според реалността, друг според виденията на Андре, също са блестящи, забележителни. Дъщерята Ана – Радина Кърджилова се отличава с дискретна загриженост и тиха мъка по заотиващия си най-близък човек. Ярко характерна е Теодора Духовникова, която с няколко ефектни щриха очертава същността на гледачката Лора, фиксирала се във формулите на любезността, но способна и на невъздържан смях, окуражаващ фантазиите на Андре.

Мекотата на Мария Каварджикова, а след това – ту стаената, ту избухваща заплаха на Юлиан Вергов и младия Константин Еленков – те са останалите персонажи в света на Андре, който често става и враждебен. „Бащата“ ни кара да се запитаме на какво сме готови, и на какво не, когато нашите най-близки хора престанат да бъдат себе си. И възможно ли е моралният ни компас наистина да ни покаже посоката в такива случаи?

„Бащата“ разгръща пред нас граничните състояния в живота ни. Загубата на разсъдък, който губят, според статистиката, 30% от възрастните хора по света, проблем, който засяга не само тях, но и децата и хората, които се грижат за тях. И не мога да не си задам въпроса – До каква степен животът е неприкосновен? До каква степен остава такъв до края?

КАКВО МИСЛИШ?

1 Глас
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Мъск

Семейство Мъск – за трудните и щастливи години. И за една майка с план

красота

Неподвластни на времето: световни звезди споделят тайни за красота