in

„Фатален жребий“ – защо увредените хора са опасни

вреда

„Фатален жребий“ е най-обсъжданият роман от Джозефин Харт и един от най-дискутираните филми на режисьора Луи Мал, появил се на екраните със заглавието „Вреда“. Той изследва сексуалното пристрастяване, когато привличането е по-силно от способността да устоиш на изкушението, независимо от вредата, която нанасяш на другите. Защото липсата на самоконтрол и неспособността да овладееш себе си навреме, се плаща от всички.

Доктор Флеминг (Джеръми Айрънс) е министър. Влюбва се и е сексуално обсебен от годеницата на своя син. Връзката им продължава въпреки опасността от разкритие и последствията. С течение на времето 50-годишният Стивън се отдава фатално на Ана Бартън (Жулиет Бинош), страстната им афера продължава и след последвалия годеж. Напълно и маниакално отдаден на страстта, Флеминг е готов да скъса с досегашния си брак и начин на живот, за да бъде с нея. Бурята в сърцето му променя него и всичко около него.

Но какви белези крие Ана?

Всъщност от началото е откровена с него. Историята на живота ѝ е съпътствана от травми. Губи брат си, когато е на 15 години. Двамата са изключително близки и той я ревнува, когато тя решава да порасне, да продължи напред, да потърси любовта… В невъзможност да преодолее зависимостта си от нея, той се самоубива, а Ана не може да си прости. Още в самото начало тя предупреждава Стивън: „Увредените хора са опасни. Те знаят, че могат да оцелеят“. Това е като затишие пред буря, загатващо, че историята на филма ще бъде продължена именно с начините на хората да оцелеят.

По-късно решава да се омъжи, а годеникът ѝ прилича твърде много на… брат ѝ. Дали го обича или не, зрителят е оставен сам да реши. Аферата с баща му обаче се разгръща, накрая става достояние на всички и води до смъртта на сина. В крайна сметка след години се разбира, че единственият оцелял от драмата е Ана, която е омъжена и има дете, която е продължила въпреки поредната травма.

„Никога не съм смятала героините си за тъжни. Напротив, те са пълни с живот. Те не избират трагедията. Трагедията избира тях“, споделя Жулиет Бинош, която винаги играе жени, сблъскали се с нещо, което не е било планирано, но ги е променило, защото са се изправили смело срещу него, без защитни механизми. „Искам да правя филми, които са политически и социално ангажирани. Филми с послание или идея. Филми, които се осмеляват да задават въпроси“, не крие актрисата.

„Всички ние имаме в себе си машини на времето. Някои ни връщат назад – те се наричат спомени. Други ни водят напред – те се наричат мечти“, споделя Джеръми Айрънс.

Несъмнено е, че успехът на филма се дължи не само на поантата за увредените хора, но и на играта на двамата актьори.

Историята на Джозефин Харт

Авторката на романа, по който е сниман филмът, е родена в Мълингар, графство Уестмийт, Ирландия. Баща ѝ е управител на гараж. Когато е на 6 години, умира по-малкият ѝ брат Чарлз; когато е на 16 години, умира по-малката ѝ сестра Шийла от усложнения от менингит, а 6 месеца по-късно и другият ѝ брат Оуен от експлозия при експеримент с химикали.

Бъдещата писателка завършва гимназията интернат за музика и драма „Гилдхол“. През 1964 г. се мести в Лондон, където работи в телепродажбите и учи драма на вечерен курс. Премества се в „Хеймаркет Прес“, където става единствената директорка. През 1972 г. се омъжва за колегата си Пол Бъкли, който също е директор във фирмата. Имат син Адам. Развеждат се през 1983 г. През 1984 г. се омъжва за лорд Морис Саачи, който идва да работи като председател във фирмата и с когото има любовна връзка. Имат син Едуард.

В края на 1980-те години започва да се занимава с театър, като прави постановки на известни произведения „Домът на Бернарда Алба“ от Федерико Гарсия Лорка. За известно време е водеща на предаване за литература в телевизия „Темза“.

В началото на 1990-те започва да пише роман. Показва го на приятели, те я подкрепят и съдействат за публикуването му. „Фатален жребий“ излиза през 1991 г. Книгата веднага става бестселър, постига значителен критичен и търговски успех и е издадена в над 5 милиона броя по света.

Следващите ѝ произведения не са така успешни, защото тя не пише с цел книгите ѝ да станат бестселъри, а да отразят нейната чуственост и първичните теми от истинския живот, като похот, жестокост, предателство, отмъщение. Очевидно емоции, които не са ѝ чужди. Което доказва само едно – животът е най-големият разказвач и вдъхновител. А като потвърждение идват думите ѝ от книгата: „Готов съм да приемам от другите своя собствена версия на реалността. Мисля, че е основна свобода наистина да създадеш собствена реалност от каквито и да са истини“.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

капоти

9 любопитни факта за Труман Капоти

бисквити

Овесени бисквити с шоколадови парченца