in

Топ 5 на диктаторите на XX век: антикласация на жестокостта

диктатори

Историята учи, че никой не се учи от нея. Или, ако искаме да ползваме по-академичната мисъл на Хегел: „В историята вече всичко се е случвало, но народите и правителствата никога не са си правили изводи и не са извлекли за себе си тези уроци, които би следвало да извлекат от историята.“ С огромна сила това важи и за диктаторите: най-мракобесните фигури в обществото, които винаги биват заклеймявани, след като паднат от власт, но рано или късно на тяхно място изникват нови…

Да, късата историческа памет е едно от проклятията на човечеството, което през определени периоди редовно се увлича по поредната месианска фигура с мания за величие и омраза към инакомислещите.

Особеностите в поведението на прословутите диктатори са добре известни: всички те имат желание за безгранична власт, успяват винаги да смажат опозицията, поръчват репресии с повод и без повод, дрънчат с оръжие и демонстрират военна мощ, а най-лошото е, че сеят много, много смърт. Толкова смърт, че после цели поколения я описват в катарзисни книги, пиеси, филми, до…следващия път, когато масовката отново изпадне в плен на чара на някой „харизматичен лидер“. Да, по това също си приличат диктаторите – в началото всички са определяни като харизматични и неизменно будят народната любов.

Но колкото и историята да се повтаря в налудничав, безспирен кръговрат, и колкото и вече да се е изписало по темата, не е зле от време на време профилактично да си припомняме някои от най-изявените диктатори в историята, особено тези на 20-и век. Дори за да държим нащрек сетивата си за подобен тип „харизма“.

Адолф Хитлер

Всъщност, той директно оглавява всякакви антикласации и вероятно е най-известният злодей в историята! Сега много от особеностите в поведението и вида му, включително езика на тялото на Хитлер, ни изглеждат карикатурни, но няма нищо смешно всъщност в този човек, директно отговорен за смъртта на безброй невинни. Хер Хитлер взема властта в Германия през 1933-а и не я пуска до самоубийството си през 1945-а, като междувременно стартира и губи Втората световна война.

Милиони негови „врагове“ загиват вследствие на налудничавите му идеи, голяма част от тях – в концлагерите, където фашисткият режим праща тези, замърсяващи т.нар. „Арийска раса“. Гоненията срещу евреите, кръвопролитните военни действия, налудничавата пропаганда и промиването на мозъци завинаги остават преплетени в образа на Хитлер. Но нека не забравяме, че също така за милиони негови последователи по онова време Фюрерът е единица мярка за държавник и политик, а прословутите му речи се слушат от застиналите тълпи с часове…

Владимир Илич Ленин

Звездата на лидера на болшевиките засиява ярко на небосклона по време на Октомврийската революция през 1917-а, след което на Ленин му се налага да преведе страната през гражданска война.

Запазвайки своя прагматизъм в лицето на трудностите, Владимир Илич все пак се опитва да помисли и за икономиката на страната, но въпреки находчивия си ум остава в историята именно като диктатор. Като човек, посял брутални идеи в руското общество, които са идеалната среда за неговия наследник, Сталин.

И отново образът на Владимир Илич има силен и светъл ореол за голяма част от масите – включително след смъртта му. Нещо явно неразделно от опасния чар на диктаторите.

Йосиф Сталин

Той се издига до абсолютно върховенство в Съветската империя, пардон – СССР, въпреки скромния си произход. Няма как да му отречем изключително гъвкавото, манипулативно и хладнокръвно боравене с бюрократичната система, което всъщност му осигурява този звезден възход. В крайна сметка, всички признати диктатори на 20-и век са владеели отлично и света на номенклатурчиците.

Сталин изпраща милиони свои сънародници в лагерите на смъртта, а други просто биват убивани или изчезват безследно, в опита му да контролира страната напълно. Според някои историци ролята му във Втората световна война и началото на Студената война го нарежда директно сред най-влиятелните личности на 20-и век изобщо. Наричат го „зъл гений“, както и най-елитният бюрократ в модерната история на човечеството. Тези определения обаче бледнеят пред образа му на злодей, затрил милиони хора в лагерите….

Бенито Мусолини

Понякога се чудя дали италианският символ на фашизма би имал някакъв шанс за кариера с днешния поток от информация – все пак, младият Мусолини е бил изключван от различни училища заради агресивното си поведение, включващо даже прободни рани, а това не е добър атестат ако искаш да бъдеш премиер, нали? Така или иначе историята не подлежи на редакция, а в случая Бенито Мусолини става премиер на Италия през 1922-а година.

Много бързо той успява да извърви пътя от държавник до диктатор, след което решава да търси експанзия и, разбира се, да се съюзи с друг наш познайник, Хитлер. Мусолини все пак е имал своите съмнения относно Фюрера и не е искал да се впуска в дълъг военен конфликт, но влиза във Втората световна война на страната на Германия, докато тя печели.

Знаем добре какъв е финалът на Бенито Мусолини – той е заловен и убит, но дори толкова години по-късно още във въздуха блуждае въпросът как и защо една нация, толкова често отъждествявана с културата, застава зад фашистката фигура на един явно неуравновесен човек…

Франсиско Франко

Единственото хубаво нещо около фигурата на този испански генерал е фактът, че покрай испанската гражданска война се появяват истински шедьоври в световната и българската литература, а на тамошния фронт крачат дори колоси като Хемингуей. Всички други асоциации с Франко, който взема властта през 1939-а, са мрачни. Той е отговорен за екзекуцията на десетки хиляди „врагове“, както и за абсолютния контрол над страната до 1975-а година.

Описват го като брутален лидер, но и един от породата на оцеляващите държавни мъже. Да не забравяме, че въпреки преговорите с Хитлер, Франко все пак остава официално дистанциран от Втората световна война, което се оказва изключително далновиден ход.

Въпреки свободата на словото и живота като цяло в Испания след 1975-а, понякога все още дочуваме носталгични по годините на Франко гласове… Което отново ни кара да се запитаме защо хората имат склонноста да търсят диктатори, вместо да подхождат към демокрацията отговорно?

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

индия

„Как да отвличаш богаташи“ – другото лице на Индия

мирът

Мирът, без който не можем!