Нина Александрова
Неведнъж съм се сблъсквала с проблемите на адаптацията на децата към детската градина, и то от различни позиции: на майка, на учителка на първа група, на детски и семеен психолог. Помня колко ужасна беше адаптацията към градината на по-големия ми син. Много плачеше, много боледуваше: чести ангини, тежки продължителни отити. Престана да боледува едва когато изоставих преподаването в колеж и започнах работа като педагог в детската градина. Това споделя Анна Бикова в най-новата си книга „Децата на „мързеливата майка“ в детската градина“, а четейки страниците, за пореден път се убеждаваме, че да отглеждаш самостоятелно, инициативно и отговорно дете, не е порок.
Тя става учителка, когато учи за психолог и има основата – висшето педагогическо образование. С оглед на практическата си дейност избира за дипломната си работа темата „Психологическа подкрепа в процеса на детската адаптация към предучилищната образователна институция“. „Много ми се искаше да помогна на децата от моята група, особено на онези, които в продължение на четири-шест месеца не можеха да свикнат с градината. Те тъгуваха за дома си, плачеха, боледуваха, с една дума, демонстрираха всички симптоми, които бях видяла по време на продължителната адаптация на по-големия ми син“, споделя Анна. В резултат се забелязва положителна промяна у всички адаптиращи се деца, дори у онези, при които приспособяването не е настъпило през месеците, прекарани в детската градина.
Факт е, че много майки с години не забравят силния плач, придружавал сутрешната им раздяла с малчугана през първите му дни и седмици в детската градина. И това е само една от възможните форми на детски протест заедно с капризите и агресията. Затова е полезно да познаваме добре всяко подводно камъче при адаптацията на малкия човек към градината. Повечето деца на възраст 3-5 години се адаптират към забавачката за няколко седмици. Някои по-чувствителни деца обаче имат нужда от повече време. Понякога адаптацията отнема месеци.
Трябва да се има предвид, че всяка реакция на стрес е нормална. Това, на което трябва да обърнете внимание, е динамиката на промените в проявите на стрес. Ако след няколко седмици видите, че завеждането на детето ви на детска градина и раздялата с него всеки път става по-лесно – това е едно. Но ако протестите на детето останат на същото ниво или се засилят и освен това, ако към тях се добавят регресивни реакции (влошаване на съня, апетита, летаргия, отслабване на речта, двигателните или поведенчески умения, които вече са били постигнати) – е причина за безпокойство и трябва да се търсят адекватни начини за справяне.
Ниското професионално ниво и неподходящите личностни качества на някои възпитатели могат да се превърнат в сериозна пречка за адаптацията на детето. Ако родителите първоначално се съмняват дали детето им изобщо има нужда от детска градина, шансът то да се оправи там е малък. Голяма част от децата с трудности в адаптацията са в семейства, в които родителите не са сигурни, че детската градина е най-доброто решение за тяхното дете.
