in

Театър в театъра в „Една испанска пиеса“

Една испанска пиеса
Снимка: Малък градски театър "Зад канала"

„Една испанска пиеса“ от Ясмина Реза, под режисурата на Бина Харалампиева, е новият спектакъл на Малък градски театър „Зад канала“. Героите-актьори репетират една испанска пиеса на въображаемия автор Олмо Панеро, с когото влизат в мислен диалог. Една от героините пък репетира в българска пиеса от 60-те някъде в покрайнините на града. Театър в театър в театъра… Паралелни времена, емоции, епохи, великолепна игра в тънките граници между актьора и човека.

В центъра на сюжета са три сестри актриси, отличаващи се с комедийна буйност и драматична трогателност. Светлана Янчева и Василена Атанасова са великолепни, а третата сестра присъства задочно, за нея говорят, но тя никога не се появява.

Не по-малко атрактивен е съпругът на една от сестрите – учител по математика (Малин Кръстев). Майката на момичетата Пилар, която изживява втора младост с трепетите на любовта, също е доста атрактивна. В ролята влиза блестящо Мария Каварджикова (като гост-актриса от Народния театър). Нейният ухажор – скромен, но държащ на значимостта и достойнството си домоуправител, пенсиониран инженер – се играе от феноменалния Владо Пенев.

Спектакълът пресъздава изключително талантливо семейните взаимоотношения – разривът между поколенията на родители и деца, отчуждението между съпрузите. Също неразбирането между сестрите, нереализираните амбиции, стаената завист, болезненото до маниакалност и ненужно вглеждане в себе си.

Нурия на Василена Атанасова е филмова знаменитост, но не е щастлива. Още по-нещастна е Аурелия на Светлана Янчева, може би по-талантливата от сестрите, но принудена да се задоволява с второкласни театрални ангажименти, притисната от домашни грижи и превърнала се в отчаяна домакиня. Най-доволна сред тях изглежда тяхната майка, вече достигнала до мъдростта, че животът е кратък и човек трябва да улавя в полет дори най-дребните му предизвикателства.

Представени са и отношенията в театралните среди… Запомняща се е една от репликите по време на спектакъла: „Човешкият мозък има нужда от хаос и объркване, за да възприема по-успешно заобикалящата го действителност“. Наистина ли човек може да овладее хаоса вътре в него? „Една испанска пиеса“ дава отговори.

Друга основна тема е тази за самотата, представена на фона на изчезващото време, на блуждаещите емоции, на изгубения човек, преоткрил себе си. Самотата като бедствие, но и като спасение!

Прочетете още: 

„Синът“ – мигове като вечности, в които не можем да помогнем на децата си

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Никос Вертис

Никос Вертис – пътят до голямата сцена

Над 16 000 души се включиха в Деня на маратонката