Странстващите като дервиши светове на Георги Връбчев в „Акорди“

„Акорди“ е сборник от 15 разказа с автор Георги Връбчев – многопластова композиция от светове, които се опират на едно – животът е музика, винаги е бил и винаги ще бъде. В тях витаят странстващи светове, подобно на дервиши!

Всеки разказ има поне няколко от тях. Завърташ се, завърташ се…и си някъде другаде – и близо, и далеч от себе си и от останалите. Скитничеството на дервишите се е правило и заради освобождаване от зависимости – телесни потребности, емоционални и психологически привързаности, любов към удобствата дори. Разказите на Връбчев, в този контекст, са философски енигми. И баланс.

Още първият ни запознава с момиче, което се бори с живота, въоръжено само със своето виолончело и с волята си за свобода, разбира се. След това с един софийски мускетар, който пренебрегва себе си, за да спаси девойка в навечерието на Коледа. Из страниците има и адвокат, който е повече мечтател.

Ще се убедим, че понякога няма нищо по-хубаво от това в събота вечер човек да бъде съблазнен…защото щастието може да бъде мигновено понякога, нали?! Ще видим и много други лица на любовта – от трепет, през страдание, до чудовищна лудост. Писателят споделя, че акордите на свободата днес звучат като песни на самотни бардове, мелодии на хипита с неостаряващи души, като откъслечни писъци. Истински дервиши!

Георги Връбчев ни споделя историите си за живота, за пътя – този напред и този назад, пътят е един – към себе си. Неслучайни са неговите думи: „Някъде“ е навсякъде. Навсякъде, където можеш да откриеш нещо важно за теб самия“. От „Акорди“-те му се разбира, че светът трябва, длъжен е да бъде по-добър. Затова героите му не се отказват от мечтите си, в тяхно име се опитват да преодоляват житейски изпитания. Мъже, жени… някои успяват, други не.

За автора

Иначе Георги Връбчев се определя като човек, обичащ литературата. Който чете непрекъснато, пише проза и поезия. Семеен, с две момчета. Работи като нотариус. Харесва рокендрол, от най-леките до най-тежките му разновидности. Обича също и класическа музика – Вагнер, Бетовен, Вивалди. Често пише на филмова музика. Фен е на Лучано Павароти и Пласидо Доминго. Носител е на 6 международни и наши литературни награди за поезия и проза. „Акорди“ е третата му книга. Автор е и на две преди това – „Някъде… там… някъде“ и „Заветът на викинга“.