in

Силата на интровертите в свят, който не млъква

Как личности като Елинор Рузвелт, Ал Гор, Уорън Бъфет са постигнали целите си не въпреки своята интровертност, а тъкмо благодарение на нея?

Характерът определя живота ни също толкова радикално, колкото расата или полът. А най- важното в него е къде се намираме на скалата между интровертността и екстравертността. Нашето място там определя какви приятели и партньори си избираме, как завързваме разговор, как се справяме с разногласията, как показваме обичта си. То влияе при избора на професия и успеха ни в нея. От него зависи дали ще обичаме спорта, дали ще сме склонни да изневеряваме, да се учим от грешките си, да издържаме дълго без сън, да се питаме „ какво ще стане, ако….“.

Днес интровертността и екстравертността са две от най-щателно разработваните теми в личностната психология – теми, които будят любопитството на стотици изследователи. Както при другите взаимнодопълващи се противоположности – мъжкото и женското начало, Изтокът и Западът, либерализмът и консерватизмът – човечеството би било неузнаваемо по-бедно, ако в него не присъстваха и двата типа човешки темперамент.

„Тихите“ на Сюзан Кейн е книга – пътеводител, приключение и сила. Преводач, така необходим в диалога и вникването в човешкото поведение. Успокоение, че различните от нас хора не са преднамерено такива, лоши или трудни, а просто имат своята природа с нейните специфики. Шанс да вникнем в един нов свят. Вселена на човешки съдби, изобретения на науката, политически истории, научни разработки, изследвания, бизнес модели. Енциклопедия на различията в поведението и комуникацията и пълен инструментариум как да ги преодолеем.

Понятията за интровертност и екстравертност стават известни като основни елементи на личността през 1921г., когато характпрочутият психолог Карл Юнг публикува книгата си „Психологическите типове“. Той твърди, че интровертите са привлечени от вътрешния свят на мисълта и чувството, а екстравертите – от външната изява на хората и действията. Интровертите се усамотяват, за да презаредят батериите си. Екстравертите смятат, че недостатъчното общуване ги изцежда.

Ние живеем с ценностна система, че съвършеният „ Аз“ е енергичен човек с лидерски способности, който обича да бъде под светлината на прожекторите. Екстравертният идеал предпочита действията пред разсъжденията, риска пред предпазливостта, сигурността пред съмненията. Обича бързите решения, нищо че могат да бъдат погрешни. Работи добре в екип и обича да се движи в компания.

Интровертността – и нейните братовчеди чувствителността, сериозността и срамежливостта- днес се смятат за неособено желателни качества, някъде между разочарованието и патологията. Екстравертният темперамент може да е изключително привлекателен, но ние сме го превърнали в потискаща мяра, към която повечето от нас се чувстват длъжни да се придържат. Всъщност нашето възхищение към екстравертите тръгва още от древните гърци, за които ораторското изкуство е свещено, и от римляните, за които няма по-голямо наказание да те прогонят от града и неговия вихрен социален живот.

Докато екстравертите най-често стават лидери в обществената сфера, интровертите водят в полето на теорията и естетиката. Прочути интровертни лидери като Чарлс Дарвин и Мария Кюри създали цели нови научни области или преструктурирали съществуващото познание, са прекарали дълги периоди от живота си в самота. За да поведеш останалите, не е нужно непременно да общуваш с тях пряко. Можеш също така да развиеш нови техники в изкуствата, да създадеш нова философия, да напишеш велики книги или да направиш епохални открития в науката.

Някои от най-великите ни идеи, творби и изобретения – от теорията за еволюцията до слънчогледите на Ван Гог и персоналния компютър – са дело на тихи хора на мисълта, които са умеели да се вглеждат във вътрешния си свят и да виждат скритите в него съкровища. Без интровертите светът би се лишил от:

  • теорията на гравитацията
  • теорията на относителността
  • „По следите на изгубеното време“ на Пруст
  • „Питър Пан“ на Джеймс Матю Бари
  • „1984“ и „ Фермата на животните“ на Оруел
  • търсачката Гугъл
  • поредицата „ Хари Потър“

Някои хора се преструват на екстраверти, но заплащат за това усилие с енергията си, с чувството за автентичност и дори с физическото си здраве. Други изглеждат хладни или самодостатъчни, но вътрешният им пейзаж е богат и драматичен.

Така че следващият път, когато видите човек с тих глас и вглъбено лице, спомнете си, че той може би решава уравнение или измисля дизайн на шапка. С други думи, той вероятно използва силата на тихите. Интровертите имат достъп до тайни градини, пълни със скъпоценности. Да притежаваш такъв ключ значи да се търкулнеш като Алиса в заешката си дупка. Тя не избира да иде в Страната на чудесата, но превръща пътуването си в приключение. Свежо и невероятно, само нейно и ничие друго.

Впрочем, Луис Карол също бил интроверт. Без него нямаше да има „ Алиса в страната на чудесата“. И това вече не би трябвало да ни учудва.

  • Какъв тип човек сте?

    The girl hides her face behind a white balloon heart. Monochrome colors, valentine's day
    • Интроверт
    • Екстраверт

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Шоколадово суфле

5 неща, които трябва да знаете за микронидлинга