in

„Свободата, Санчо…“ – когато Сервантес пуска Дон Кихот по света

дон кихот, санчо панса
Снимка: Уикипедия

„Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека.

Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои.

Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен“.

Думите са на великия Мигел де Сервантес от незабравимата му книга „Дон Кихот де ла Манча“. На 20 декември 1604 г. е отпечатан първият екземпляр на творбата. Писателят я написва в два тома – първият е публикуван през 1605 година, а вторият след 10 години. Романът се смята за един от най-емблематичните в испанската култура, а през 2002 г. е обявен за най-добрия в историята на световната литература след допитване до 100 известни писатели.

Историята на Дон Кихот и Санчо Панса се тълкува различно от всяка епоха. Тя проследява приключенията на знаменития испански идалго Алонсо Кехана, който приема името Дон Кихот. Той е воден от любовта си към рицарските романи, които го подтикват да изостави всичко и да тръгне по широкия свят с една основна цел – да се бори с неправдата. Придружава го Санчо Панса, в качеството на негов оръженосец.

Дон Кихот е видимо луд за останалите хора

Той вижда кръчмите като омагьосани замъци, а сервитьорките – като прекрасни принцеси. Във вятърните мелници му се привиждат образи на тиранични великани, изпратени от злите сили. Въобразява си, че съседското момиче – обикновена селянка, е девствена принцеса Дулсинея, на която той е обрекъл сърцето си във вечна любов. Санчо Панса – неговият слуга – вижда, че господарят му е малко луд, но се придържа към илюзията, надявайки се да спечели богатства. Във времето двамата герои преживяват метаморфоза, като възприемат част от основните черти на другия. На испански „кихот“ се ползва като епитет за „непрактичен идеалист“. Много популярен на различни езици е и един израз от книгата – „да се бориш с вятърни мелници“.

Сервантес продава правата за първата част „Хитроумният идалго Дон Кихот от Ла Манча“ на издателя Франсиско де Роблес през юли 1604 г. Книгата е отпечатана няколко месеца по-късно, като издадените първоначално копия са 400. Корабът, с който се превозва товарът с книгите, предназначени за Новия свят, се разбива близо до Хавана. Оцеляват само 70 копия. Въпреки лошия късмет, книгата има огромен успех, а само броени дни след издаването ѝ в Мадрид излизат три пиратски копия. През август 1605 г. „Дон Кихот“ е издаден във Валенсия и в Лисабон, през 1607 г. книгата достига до Брюксел. Три години по-късно романът е издаден и на италиански в Милано. Първият превод на английски се появява през 1612 г.

Днес романът се смята за основоположник на съвременната западноевропейска литература. Актуален е и може да бъде съотнесен към всяко време и поколение. Хората търсят себе си, независимо от степента на дигитализация на епохата, от забързаните делници….в крайна сметка, всеки вижда на хоризонта една вятърна мелница! И всеки тръгва към нея, рано или късно.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

гости, дом

Игнажден е – внимавайте кой влиза пръв в дома ви, не изнасяйте нищо

Паша Христова

Паша Христова, която остана завинаги на 25