in

Разходка по „Улицата на кошмарите“

Снимка: Screenshot/YouTube
Снимка: Screenshot/YouTube

Не, този филм не е фантастичен хорър. Никакви свръхестествени същества няма да ви стряскат, както вероятно очаквате, от екрана. Нито пък е класически филм ноар, макар че в него присъстват елементи от жанра – мрачната атмосфера, криминалната нишка, усещането за мистика и ретро детайлите са налице. Липсва обаче глас зад кадър, няма и детективи, които да се разхождат с филцови шапки наоколо… Режисьорът Гийермо дел Торо („Хелбой“, „Формата на водата“) е стъпил върху традициите, но е създал нещо уникално и свое. Един филм, който ни люлее мощно между вълнението от сюжета и усещането за безнадеждност.

Истинските чудовища в „Улицата на кошмарите“ са хората. Вероятно затова и филмът те разтърсва така, докато се чудиш дали Стантън Карлайл (Брадли Купър), бивш карнавален работник, преквалифициран в менталист със собствено шоу, ще успее да се върне навреме от най-страшната граница – тази между Доброто и Злото, или категорично ще прекрачи в тъмната, непрогледна територия отвъд съвестта и морала. Този филм е изследване именно на тези вътрешни граници, на борбата между човешкото и животинското, между алчността и благородството, между любовта и сляпото преследване на успеха, между измамата и истината.

Да, винаги има избор, но ще съумее ли Стан да спре лудия си спринт към успеха, в който мефистофелски прегазва и мачка хора, използвайки най-съкровените им емоции и страхове? И колко мъртъвци трябва уж да призовеш от Отвъдното, докато разбереш, че морално мъртвият всъщност си ти?

Отдавна подозирахме, че Брадли Купър може да изиграе практически всичко, а в тази роля той е блестящ! Падението на индивида, разпадането на човешкия дух, е чак болезнено за наблюдаване, а усещането за надвиснала прокоба не те напуска часове след финалните надписи.

Съзаклятник в мошеничествата и манипулациите на Стантън Карлайл става психиатърът Лилит Ритър, изиграна толкова убедително от Кейт Бланшет, че сме готови да ѝ простим за напомпаното ѝ до краен предел с филъри красиво лице: всъщност единственият анахронизъм във филма, базиран на едноименния роман на Уилям Грешам от 1946-а година, е това пиршество на ботокса, немислимо за историческата епоха. Всички останали визуални детайли са изпипани до съвършенство и атмосферата на една противоречива Америка от 40-те години на миналия век е толкова убедителна, че неусетно потъваш в нея.

Забележителни роли в „Улицата на кошмарите“ (реализиран от Searchlight Pictures) правят Руни Мара, Тони Колет, Уилям Дефо, но всъщност всички актьори, въвлечени в този мрачен танц на бесовете ни, са безупречни. Сценарият е дело на Гийермо дел Торо и Ким Морган, а самата история маркира нова посока в работата на режисьора: психологическото изследване на човешките демони, без намесата на нищо свръхестествено извън ракурсите на душата.

Ако сте закопнели за разстърсващ, дълбаещ право в сърцето филм, който няма да ви спести горчиви истини и въпроси, то „Улицата на кошмарите“ е точно за вас.

Не е разходка в парка, но пътуването през кръговете на Ада си струва.

  • Харесвате ли филмите с Брадли Купър?

    • Да
    • Не

КАКВО МИСЛИШ?

2 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Биляна Казакова пред Oshte.bg: Когато родителството е етикет и робува на модели, е мъчение

8 начина да се справите с наелектризираните дрехи