in

Разходка по „Улицата на кошмарите“

Снимка: Screenshot/YouTube
Снимка: Screenshot/YouTube

Не, този филм не е фантастичен хорър. Никакви свръхестествени същества няма да ви стряскат, както вероятно очаквате, от екрана. Нито пък е класически филм ноар, макар че в него присъстват елементи от жанра – мрачната атмосфера, криминалната нишка, усещането за мистика и ретро детайлите са налице. Липсва обаче глас зад кадър, няма и детективи, които да се разхождат с филцови шапки наоколо… Режисьорът Гийермо дел Торо („Хелбой“, „Формата на водата“) е стъпил върху традициите, но е създал нещо уникално и свое. Един филм, който ни люлее мощно между вълнението от сюжета и усещането за безнадеждност.

Истинските чудовища в „Улицата на кошмарите“ са хората. Вероятно затова и филмът те разтърсва така, докато се чудиш дали Стантън Карлайл (Брадли Купър), бивш карнавален работник, преквалифициран в менталист със собствено шоу, ще успее да се върне навреме от най-страшната граница – тази между Доброто и Злото, или категорично ще прекрачи в тъмната, непрогледна територия отвъд съвестта и морала. Този филм е изследване именно на тези вътрешни граници, на борбата между човешкото и животинското, между алчността и благородството, между любовта и сляпото преследване на успеха, между измамата и истината.

Да, винаги има избор, но ще съумее ли Стан да спре лудия си спринт към успеха, в който мефистофелски прегазва и мачка хора, използвайки най-съкровените им емоции и страхове? И колко мъртъвци трябва уж да призовеш от Отвъдното, докато разбереш, че морално мъртвият всъщност си ти?

Отдавна подозирахме, че Брадли Купър може да изиграе практически всичко, а в тази роля той е блестящ! Падението на индивида, разпадането на човешкия дух, е чак болезнено за наблюдаване, а усещането за надвиснала прокоба не те напуска часове след финалните надписи.

Съзаклятник в мошеничествата и манипулациите на Стантън Карлайл става психиатърът Лилит Ритър, изиграна толкова убедително от Кейт Бланшет, че сме готови да ѝ простим за напомпаното ѝ до краен предел с филъри красиво лице: всъщност единственият анахронизъм във филма, базиран на едноименния роман на Уилям Грешам от 1946-а година, е това пиршество на ботокса, немислимо за историческата епоха. Всички останали визуални детайли са изпипани до съвършенство и атмосферата на една противоречива Америка от 40-те години на миналия век е толкова убедителна, че неусетно потъваш в нея.

Забележителни роли в „Улицата на кошмарите“ (реализиран от Searchlight Pictures) правят Руни Мара, Тони Колет, Уилям Дефо, но всъщност всички актьори, въвлечени в този мрачен танц на бесовете ни, са безупречни. Сценарият е дело на Гийермо дел Торо и Ким Морган, а самата история маркира нова посока в работата на режисьора: психологическото изследване на човешките демони, без намесата на нищо свръхестествено извън ракурсите на душата.

Ако сте закопнели за разстърсващ, дълбаещ право в сърцето филм, който няма да ви спести горчиви истини и въпроси, то „Улицата на кошмарите“ е точно за вас.

Не е разходка в парка, но пътуването през кръговете на Ада си струва.

  • Харесвате ли филмите с Брадли Купър?

    • Да
    • Не

КАКВО МИСЛИШ?

2 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Биляна Казакова пред Oshte.bg: Когато родителството е етикет и робува на модели, е мъчение

8 начина да се справите с наелектризираните дрехи