Божидара Живкова
Всички свързваме Великден с козунаци и боядисани яйца. Този празник се чества както от православните християни, така и от католиците. Обикновено католическият Великден се празнува по-рано от православния. Причината за това е, че православната църква определя датата според Юлианския календар, а католическата – според Григорианския. Периодът, в който Великден се чества и от двете църкви, е 5 седмици, но както вече споманхме, за католиците той започва по-рано. Освен в датите, има и други разлики в традициите и обичаите за отбелязване на празника. Вижте кои са те:
Православен Великден:
Православната църква определя датата на Великден според Юлианския календар.
Символът на Великден при източноевропейските християни е червеното яйце.
Традицията за празника е всички да се бият с боядисани яйца. Биячът (яйцето, което победи всички останали) е символ на здраве, щастие и благополучие.
Първото боядисано яйце е червено и с него се прави кръстче на челото на децата в семейството за здраве.
След празничната литургия в събота вечер християните обикалят църквата три пъти със запалени свещи.
Християните се поздравяват след полунощ с фразата: „Христос Воскресе“ и отговарят с „Воистина Воскресе“.
Католически Великден:
Католическата църква определя датата според Григорианския календар.
Символът на Великден при католиците е заекът.
Традиция на празника е децата да се надпреварват, търкаляйки боядисани яйца по наклонена поляна.
Шарените яйца се крият от децата, а те трябва да ги намерят.
В Католическата църква няма литургии през деня. Тържественото честване е през нощта. То изразява прехода от смъртта към греха, към нов живот във възкръсналия Иисус Христос. Те също имат шествие със запалени свещи.
Католиците наричат празника Пасхано тридневие и според Отеца тези дни са сърцето на литургичната година.
Католиците си честитят празника в неделя сутринта след изгрева на слънцето.
