in

Паралелната вселена в „Другият любовник“ – нож в гърба на клишетата

другият любовник

„Другият любовник“ е майсторски направен трилър, хваща те за гърлото по всички параграфи. Филм, в който сценарии и режисура са скачени съдове, а резултатът – зрителите се страхуват, изненадани са и са предизвикани. Героите будят едновременно гняв и паника, а неочаквани обрати има почти през цялото време.

Двучасовата лента на Франсоа Озон, лошото момче на френското кино, започва типично по европейски. Клое е 25-годишна бивша манекенка, която е загубила посоката си в живота, измъчвана е от нещо невидимо без да може да го улови, чувства се празна, не се задържа на едно работно място дълго време и не умее да създава връзки, нито да решава и най-елементарните емоционални проблеми. Неясни болки в стомаха и евентуалната психологическа причина за тях я карат да се обърне към психолог, доктор Луи Майер. Сеансите обаче се превръщат в повече от терапия и накрая на лечението двамата заживяват заедно. И докато лекарят знае всичко за партньорката си, то тя споделя леглото си с непознат. Проблемите се оказват неподозирано дълбоки, разгръщат се през целия филм, постепенно и умело, както се разплита кълбо с тайни и емоции.

другият любовник

Прекрачване на бариерите

Неочаквано Клое разбира, че Пол крие важна тайна от нея – това, че има брат близнак – Луи, с когото освен всичко, споделят една и съща професия, която практикуват с различни методи. Като характери двамата са пълни противоположности. В това се убеждава самата Клое, която започва да ходи на сеанси и при брата на своя любим, като отново прекрачва границите на този вид общуване и отново се впуска в страстна афера със своя терапевт. Той е зъл, неуравновесен, буен, властен и подобно на брат си също диагностицира нейния проблем като непризната фригидност. В изследването на своята емоционалност и сексуалност Клое се разкъсва на две. За да разбере, че всъщност търсенето на другия е намирането на част от нея, уравновесяване на собствения ѝ свят.

Всъщност целият филм е базиран на това, което се случва в главата ѝ. Озон ни връща в 40-те години години на миналия век, когато се появява известният психологически термин gaslighting – вид промиване на мозъка, посредством насаждането на съмнения в човека за собствените му действия. Същевременно, типично по френски, еротика и съспенс се допълват без едното да е за сметка на другото. Озон показва границата между съзнаваното и несъзнаваното. Когато кодовете на живота ни са заложени именно в прекрачването на бариерите. Те са и в тялото ни и избухват, когато им позволим.

Актьорски състав

В ролята на Клое влиза Марин Вакт, за която това е второ участие във филм на Озон след Young & Beautiful. Екранен партньор ѝ е Жереми Рение, чието изпълнение в два различни, почти противоположни персонажи, е едно от най-добрите актьорски изпълнения във филма. До него се нарежда и Жаклин Бисе, която има две кратки появявания, но достатъчни да вдигне летвата на филма още по-високо. Нейна е фразата във филма „Любовта никого не спасява“, което изгражда още един смисъл във филма и забива нож в гърба на всички клишета, защото психологическите ни кодове не ни гарантират любов, нито спасение от демоните.

Озон, се вдъхновява за филма от книгата „Животът на близнаците“ на американската авторка Джойс Оутс, правейки реверанс към киното на Хичкок и Верховен. Извити стълби, струпани огледала подсказват за сложността в дезориентираното подсъзнание. А нима всеки не е лабиринт?! Но не всеки има късмета да се излезе невредим от него.

  • Харесвате ли френско кино?

    Crying Young Woman in Cinema
    • Да
    • Не

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

балзак

Балзак, който приравни живота на един час любов

картофи

Пълнени картофи с бекон, чедър и лук