in

„Още по едно“ – филм за търсенето на изход от кризите

Има филми, от които човек има нужда, за да види, че нещо не се е случило само на него, но и на някой друг. Такива филми те карат да говориш със себе си, да осъзнаеш до къде си стигнал, какво трябва да промениш и дори как да продължиш напред в по-добрата своя версия… Има такива филми! Обикновено те са европейско кино, поне за мен. Един такъв е „Още по едно“ (Another round).

Филмът е базиран на една теория. Теория, от която тръгва всичко, за да завърши лично за всеки един от героите. Обикновено така се случва и в живота. Та…съществува теория, според която човек винаги може да понесе още малко – от всичко. Само че в този филм това още малко е алкохол. Обикновено той отваря сетивата за външния свят, проблемите изглеждат незначителни, а творческите умения се засилват. Всички знаем, че след първата чаша вино или уиски разговорът потръгва и се отварят много възможности. Неслучайно всички главни роли са поверени на мъже.

Криза на средната възраст

Мартин (актьорът Мадс Микелсен е невероятен) е учител в гимназия в Дания. Разбалансиран (някои го наричат криза на средната възраст), дистанциран от семейството и работата си, чувства се изгубен, паднал духом, уморен. За да повишат средния успех, учениците му и техните родители искат да го отстранят. Насърчавани от теорията, че винаги може още, Мартин и тримата му колеги се хвърлят в експеримент да поддържат непрекъснато алкохолно опиянение. Ако Чърчил е спечелил Втората световна война, обвит в алкохолни изпарения, как би се отразила огнената течност на тях и техните ученици?

В началото резултатът е повече от насърчителен. Класът на Мартин се променя, защото и той, като учител се променя, а проектът се превръща в истински научен експеримент. Бавно, но сигурно алкохолът замъглява съзнанието на четиримата приятели и тяхното обкръжение. Прави ги отворени към света, но и социално недотам адекватни. Един от тях дори се изгубва необратимо. Може би, за да полетят другите – един от тях да спаси брака си, другият да намери любовта, а третият да порасне заедно с децата си. Филмът показва и друго – мъжете също са емоционални, те също страдат и имат своите борби, макар невинаги да го показват. И най-слабите могат да се справят, стига някой да повярва в тях и да ги обича!

„Още по едно“ е филм за живота, за контрола над себе си, за търсенето на изход от кризите.

„Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм

Лентата спечели „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм миналата година. Режисьорът Томас Винтерберг посвещава наградата на дъщеря си, загинала в катастрофа четири дни след началото на снимките през 2019 година. „Животът ми рухна“, не крие той. И признава: „Ние бяхме много близки, тя винаги беше максимално искрена с мен“. Снимките прекъсват за известно време, а режисьорът не знае какво да прави. „От една страна не виждах смисъл да продължавам, от друга – сякаш имаше логика да го сторя. И да, нямаше да е доволна, ако не завърша филма. Затова реших да го направя в нейна чест“, решава Винтерберг.

Томас става популярен след подписването на манифеста за филмово творчество на легендарното движение „Догма 95“, част от което е и режисьорът Ларс фон Триер. Техният стремеж е връщане към класическата естетика, за по-естествени разкази и по-малко ефекти.

Винтерберг и Микелсен си сътрудничат още в „Ловът“ (2012), който има номинация за „Оскар“ на наградите през 2013 г.

КАКВО МИСЛИШ?

1 Глас
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Пестене пари

12 излишни покупки, които да спрете да правите

Малдиви

4 неща, които трябва да знаете преди първото си пътуване до Малдивите