Нина Александрова
Има филми, от които човек има нужда, за да види, че нещо не се е случило само на него, но и на някой друг. Такива филми те карат да говориш със себе си, да осъзнаеш до къде си стигнал, какво трябва да промениш и дори как да продължиш напред в по-добрата своя версия… Има такива филми! Обикновено те са европейско кино, поне за мен. Един такъв е „Още по едно“ (Another round).
Филмът е базиран на една теория. Теория, от която тръгва всичко, за да завърши лично за всеки един от героите. Обикновено така се случва и в живота. Та…съществува теория, според която човек винаги може да понесе още малко – от всичко. Само че в този филм това още малко е алкохол. Обикновено той отваря сетивата за външния свят, проблемите изглеждат незначителни, а творческите умения се засилват. Всички знаем, че след първата чаша вино или уиски разговорът потръгва и се отварят много възможности. Неслучайно всички главни роли са поверени на мъже.
Криза на средната възраст
Мартин (актьорът Мадс Микелсен е невероятен) е учител в гимназия в Дания. Разбалансиран (някои го наричат криза на средната възраст), дистанциран от семейството и работата си, чувства се изгубен, паднал духом, уморен. За да повишат средния успех, учениците му и техните родители искат да го отстранят. Насърчавани от теорията, че винаги може още, Мартин и тримата му колеги се хвърлят в експеримент да поддържат непрекъснато алкохолно опиянение. Ако Чърчил е спечелил Втората световна война, обвит в алкохолни изпарения, как би се отразила огнената течност на тях и техните ученици?
В началото резултатът е повече от насърчителен. Класът на Мартин се променя, защото и той, като учител се променя, а проектът се превръща в истински научен експеримент. Бавно, но сигурно алкохолът замъглява съзнанието на четиримата приятели и тяхното обкръжение. Прави ги отворени към света, но и социално недотам адекватни. Един от тях дори се изгубва необратимо. Може би, за да полетят другите – един от тях да спаси брака си, другият да намери любовта, а третият да порасне заедно с децата си. Филмът показва и друго – мъжете също са емоционални, те също страдат и имат своите борби, макар невинаги да го показват. И най-слабите могат да се справят, стига някой да повярва в тях и да ги обича!
„Още по едно“ е филм за живота, за контрола над себе си, за търсенето на изход от кризите.
„Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм
Лентата спечели „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм миналата година. Режисьорът Томас Винтерберг посвещава наградата на дъщеря си, загинала в катастрофа четири дни след началото на снимките през 2019 година. „Животът ми рухна“, не крие той. И признава: „Ние бяхме много близки, тя винаги беше максимално искрена с мен“. Снимките прекъсват за известно време, а режисьорът не знае какво да прави. „От една страна не виждах смисъл да продължавам, от друга – сякаш имаше логика да го сторя. И да, нямаше да е доволна, ако не завърша филма. Затова реших да го направя в нейна чест“, решава Винтерберг.
Томас става популярен след подписването на манифеста за филмово творчество на легендарното движение „Догма 95“, част от което е и режисьорът Ларс фон Триер. Техният стремеж е връщане към класическата естетика, за по-естествени разкази и по-малко ефекти.
Винтерберг и Микелсен си сътрудничат още в „Ловът“ (2012), който има номинация за „Оскар“ на наградите през 2013 г.
