in

Номер 1 убиец на щастливата връзка

връзка

„Никой не може да оцелее във връзка, или поне – не щастлива, ако се чувства повече съден, отколкото обичан. Има един навик, който е заплаха за всяка двойка. Ние обичаме хора, които ни възприемат такива, каквито сме и ни карат да се чувстваме комфортно със себе си.“ Мнението е на американската психоложка д-р Хариет Лернер, автор на бестселъра „Танцът на гнева“. Според д-р Лернер сред многобройните рискове, които могат да съсипят една щастлива връзка, най-сериозен е навикът да критикуваме неспирно партньора си.

Това е и сред най-честитите оплаквания на мъжете в двойката. Много от тях смятат, че са обект на непрестанни критики от половинките си. „Не мога да направя нищо като хората. Непрекъснато съм обект на нейните оплаквания“, жалват се много представители на силния пол. Жените обаче имат друга гледна точка: „Ако тези момчета се боят от критика, защо просто не се вслушат в нея и не започнат да правят нещата както трябва?“

Кой е прав?

Да, ужасно е да бъдеш постоянно критикуван. Но не по-малко ужасно е да бъдеш в ролята на партньора, чийто желания или молби са постоянно игнорирани. Когато и двете страни се чувстват гневни, и на двамата партньори е трудно да предприемат позитивни и конструктивни стъпки, за да променят този модел на поведение. Всеки от тях очаква другият да направи това. Проблемът се задълбочава, когато премине първоначалното влюбване, и ни връхлетят всекидневни ситуации за разрешаване.

Един от най-честите казуси, е че всеки вижда другия като „проблем“ и вярва, че единственото решение е партньорът да се промени. Той смята, че тя трябва да спре да го критикува и да оценява нещата, които той прави за семейството. Тя смята, че той трябва да започне да обръща повече внимание на нуждите на децата и дома, без постоянно да бъде подсещан.

Има ли спасение, за да не се разпадне връзката?

Има, смята д-р Лернер. Според нея критиките, които отправяме към партньора, са неизбежни, но съветва когато критикувате, да го правите без „удари под кръста“. Едно от най-важните неща е да се придържате към фактите, вместо да правите генерални заключения. Едно е да кажете: „Ти обеща да почистиш кухнята“, а съвсем друго е: „За нищо не може да се разчита на теб“.

Един от лошите навици при отправяне на критика е да поставяме етикети или диагнози, или да намесваме други хора – семейство и приятели, в опит да подсилим критиката. Това, което трябва да направим, е да се придържаме към честен и спокоен, а не обвиняващ и заклеймяващ тон.

Конструктивната критика поставя конкретни искания в конкретен момент, без да намесва факти от минало време и без да нарушава уважението към партньора. Тя се фокусира към действия, а не към осъждане. Спокойният и уравновесен тон е важен винаги, но особено, ако партньорът е склонен да „кипва бързо“.

„Хората могат да кажат трудни и неособено приятни неща, ако представят фактите спокойно, без да повишават тон“, съветва д-р Лернер и дава пример за конструктивна критика: „Спокойно и с нисък тон поискайте от партньора да спре да си оставя нещата из цялата къща. Не обобщавайте, че винаги е разхвърлян, а му напомнете дружелюбното, че у дома ще бъде по-приятно, ако бъде подредено“.

  • Критикувате ли често партньора си?

    Support in difficult situation
    • Да
    • Не

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

зрение

8 неща, които да консумирате за добро зрение

Чийзкейк фъстъчено масло

Чийзкейк с фъстъчено масло