Нина Александрова
„Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява“. Думите са на голямата Невена Коканова. А тя тръгва към всичко не само с чисти подбуди, но и с много любов. Затова и успява да се превърне в една от най-обичаните български актриси на всички времена. Нейният талант и харизма докосват всеки, който е гледал “Тютюн” и “Крадецът на праскови”. Днес Първата дама на българското кино щеше да навърши 84 години, ако съдбата не ни я беше отнела.
Невена е родена на 12 декември 1938 г. в Дупница. Майка ѝ е от австрийска аристократична фамилия, а баща ѝ е офицер от царската армия. Започва кариерата си на 18-годишна възраст в Ямболския драматичен театър, без да има специално образование. Следват Драматичен театър „Рачо Стоянов“, Габрово, Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе и Сатиричен театър „Алеко Константинов“.
Коканова изиграва над 50 роли, с които пресъздава едни от най-запомнящите се женски образи в българското кино. Снима се за пръв път в ролята на Ема във филма „Години за любов“. Изпълнява ролята на Ирина от екранизацията на романа „Тютюн“, Става Жана от „Инспекторът и нощта“, Лиза от „Крадецът на праскови“, Ана от „Карамбол“, Неда от „Отклонение“, Герда от „С дъх на бадеми“. Превъплъщава се в Тинка от „Момчето си отива”, учителката в „Най-добрия човек, когото познавам“, голямата етърва в „Дами канят“, Боряна в „Опасен чар“ и много други.
През 1969 г. се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани „Галилео Галилей“.
Блага Димитрова написва „Отклонение“ специално за нея.
Голямата актриса си отива от този свят през 2000 г. в следствие на рак.
Любимото ѝ село Иглика
На десетина километра от Габрово е разположено китното селце Иглика. То дори не е селце, а една махала – махалата Чомаците – старото име на днешната Иглика. Името произлиза от турската дума „чомага“, което в речника за остарели думи е обяснено като „сопа, дебела тояга с топка на края“. От там – Чомаците. Обитателите на това каменно царство открай време са прочути в зидането на къщи и дувари, в реденето на плочи по покривите. Там времето тече в друго измерение. Преди почти 40 години от Иглика е омагьосана и Невена Коканова. Там е нейната къща. Влюбва се в селото, когато Иглика се превръща в снимачна площадка на филмите „Вечери в Антимовския хан“ (1988 г.) и „Вампир“ с участието на актрисата.
Често в каменното селце се събират приятели на актрисата, за да си спомнят за нея.
Малцина знаят, че Невена рисува много добре. Дори има илюстрации на една книга на Радой Ралин. Рисува ролите си. Местните хора много обичат Невена, защото тя се е държала с тях като с равна. Зидала е дувари, пасяла е кози. Дори в един двор, на поляната, преди години – Невена представя прекрасния си моноспектакъл по стихове на обожаваната от нея поетеса Емили Дикинсън.
Всички говорят, спомнят си, вълнуват се при всеки спомен… Актрисата прекарва последните 15 години от живота си в реставрираната от нея стогодишна къща. Там посреща гости, грижи се за любимите си животни и се наслаждава на магическата природа. Всичко е правила сама – да е красиво, да му е кеф на човек. Благодарение на Невена Коканова в селото има вода – когато правили водопровода, не стигали 2 хиляди лева, за да се завърши. Актрисата обаче ги намерила.
Днес Иглика обаче е поредното забравено райско кътче на България.
