Нина Александрова
Росица Вакъвчиева е педагог по образование, но е практикувала различни занятия – от продавач до дизайнер. Известна е на своите интернет приятели и кореспонденти като Роси Вак. Казва за себе си, че се чувства психолог по душа, че съвсем естествено влиза в ролята на изповедник, че умее да усеща и съпреживява онова, което изпитва човекът отсреща. И понеже след психологията нейната втора страст е писането, започва да пише статии и да споделя всичко, което е научила за болката, страха, любовта, вярата от своите учители – книгите, от търсенията си, от личния си опит и от опита на другите. Тези статии, систематизирани, преработени и обновени, са събрани в първата й книга – „ТИ си промяната“.
Втората й книга е „Пътят към душевен мир, или Пътят към себе си“, в която са разказани пет отделни истории, вдъхновени от реални случаи от практическата работа с клиенти на Роси Вак. Представен е пътят на тяхната трансформация. Героите са хора с типични психологически модели, произтичащи от базови детски травми, които ни държат в капан и ни пречат да живеем свободно. Чрез тези истории авторката показва какво се случва в душата и ума на хора в депресивни и тревожни състояния, хора с емоционална зависимост, с комплекс за малоценност, с мазохистичен характер, с други характерологични и личностни особености. Благодарение на книгата ще узнаете и как може да се освободите от някои състояния с помощта на различни психотерапевтични техники, съчетани с духовни и медитативни практики. Роси Вак разкрива и моменти от собствената си житейска история, като споделя любопитни факти около своето духовно пробуждане. Това преживяване я вдъхновява и ражда нови идеи, които е представила в книгата.
Из „Пробуждането и как тази книга се превърна в кауза Себепознание“:
„Може би всичко започна след един ритрийт. Събра се една прекрасна вдъхновяваща група. Повечето от участниците бяха такива, с които съм работила или работя, с някои от тях се видяхме за първи път на живо. Виждах в очите на тези хора желание да се учат, да се развиват, да си помагат. Освен работата, заедно се забавлявахме, участниците успяха да се отпуснат, да изразят себе си, да отключат потенциала си. Накрая, когато се разделяхме, се прегръщахме и усещах как обичта им, доверието им и това, което заедно постигаме, започва да ме зарежда, вдъхновява. Хората са мощна движеща сила и неведнъж съм усещала това.
Тогава обаче явно започваха промени. Още по време на семинара усетих, че книгата е вече готова, и дори говорих на участниците за това, макар че книгата стоеше все така в застой и имаше много да се довършва в нея. В този момент обаче някак знаех, че тя вече е написана и в скоро време ще бъде издадена. Виждах как тези хора, от семинара, заедно с много други, са на представянето й и аз им разказвам за всичко това, което пиша, за това, което съм научила от своята практика, от опита си, от проучванията си.
След ритрийта усетих едно раздвижване на енергията, усетих вдъхновение и ентусиазъм за нови неща. Обикновено след подобни семинари, които правя, всички си тръгват по-мотивирани, ентусиазирани, надъхани за промени, постижения, за ново начало. Макар че аз съм водещ, за мен също тези събития са вдъхновяващи. Този път обаче имаше и нещо различно. Усещах, че е настъпил момент за промяна, за нов етап в живота ми. Започна един процес на получаване – на идеи, пари от различни места, приятни изненади, хора, които искат да ми помагат.
Нещата, с които се захващах, ставаха с лекота, започнаха да стават много случайни съвпадения. Щом усетя нужда от нещо, някой ми се обажда и се оказва, че той е точният човек, който да осигури това, което търся. Започнах често да виждам повтарящи се поредици числа. В този момент виждах най-вече поредицата 999 – виждах я постоянно в номерата на коли, табелки, надписи. Да, казвах си, че е нормално да виждам еднакви числа и не всяко от тях е послание. Но то се случваше толкова често, че когато видях 999 и на разделителя към книгата, която четях в момента, реших все пак да проверя в книгите на Дорийн Върчу какво е посланието на тази цифрова последователност.
И открих:
„999 – завършване. Край на голяма фаза в личния или всеобщия живот. Също така е послание за светлинните работници, които се занимават с лечението на Земята: „Започвайте работа, Майка Земя има нужда от вас“. Всъщност книгите на Върчу започнаха да ми стават доста интересни. Понякога е нужно човек да отвори съзнанието си, да се освободи от своите предварителни представи, нагласи и съпротиви, за да открие нови светове.
По това време работех с един тийнейджър – Николай. Заинтригува ме с това, че беше по-различен, имаше интересен вътрешен свят, донякъде неразбран от хората около него. В разговорите ни той си задаваше въпроси за доброто и злото, питаше се дали е възможно да се унищожи злото, поне злото в нас, и защо са ни необходими завистта, алчността, омразата. В известен смисъл ми напомняше на мен. Опитвах се да разгадая неговия свят…нещата, които го вълнуваха, които колекционира и подрежда по определен начин. Това възроди моя стремеж към търсене, откриване, разгадаване на необятния вътрешен свят на човек. Чувствах се все по-вдъхновена и пълна с енергия. Достигах до нови идеи и подходи.
Горе-долу по това време, работейки с друг мой студент – Владимир, върху прошката и изцеляването на вътрешното дете, с мен се случи нещо, което трудно мога да опиша – нещо като пробуждане, инсайт… осъзнаване.
Един ден, след сесиите, мислех за това как да му помогна да прости на себе си. Много пъти се случва, когато създавам нова медитация, техника или размишлявам върху даден казус, да се вглъбя в себе си, да се потопя в своя вътрешен свят, за да почувствам човека, проблема или темата. В тези моменти се свързвам с човека или въпроса на едно по-дълбоко ниво и моето подсъзнание и усещанията ми ме водят към откриване на точния подход, техника или метод за разрешаване на проблема. Тези мои усещания никога не са ме подвеждали. Понякога самата аз съм се учудвала откъде се появяват в мен дадена идея, думи, решения, като преди това, на съзнателно ниво, не ми е хрумвало за тях.
В този ден, потопена в себе си, се свързах с нараненото вътрешно дете на Владимир, почувствах го… и нещо ме подтикна да пиша. Но не просто да си водя записки, а сякаш нещо ме водеше, движеше ме… пишех и пишех… В следващ момент усетих другата част
на Владимир, която също страда, но не може да прости, която, опитвайки се да се защити, може да нарани. Ролите започнаха да се преплитат – усетих човека, който може да нарани, след това човека, който може да бъде наранен…
В този момент усетих в себе си болка… асоциация с мои сходни травми. Изведнъж получих дежа вю… ние вече сме преживели това, в друга роля, по друг начин…
В мен заехтя въпросът Кой е той всъщност?.
Образът му се разми и изведнъж видях всичките тези роли и варианти едновременно. В главата ми непрестанно се въртеше въпросът Кой е той всъщност? Човекът, който може да нарани… или да бъде наранен? Човек, на когото помагам, или който ми помага? Или може би всичко това?. Изведнъж получих проблясък, осъзнаване, като инсайт: Той е едно и също! – вариантите съществуваха едновременно!
Усетих ги… те бяха там… можех да усетя емоцията в тях – болка, вина… Той е едно и също – просто се срещаме в различни роли, в различни животи…
Дали това бяха варианти, които са били, или които са потенциално възможни?
Дали това беше пространството на варианти, за което говори Вадим Зеланд – поле на всичко, което е било, е и ще бъде? Определено обаче всичко съществуваше едновременно…
Съзнанието ми сякаш премина в друго измерение, в друга реалност и се разкри цялостна картина – на всички тези реалности, които можех да видя едновременно, да усетя вариантите, полета на душата през тях, чувството и духа над нея – свързващото звено между душа и Бог“.
