Нина Александрова
Любовни загадки, жестоки предателства и самозаблуди са залегнали в основата на драматичния разказ за връзката между френския дипломат Рене Галимар (за ролята си Джереми Айрънс получава „Оскар“) и дивата на пекинската опера Сонг Лилинг (Джон Лоун). Обратите във филма са неочаквани, а психологическата игра на режисьора, посредством персонажите, прави филмът уникален.
Предистория
Рене вярва, че е намерил идеалната жена, изживявайки мита за мадам Бътерфлай. Затова трябва да разкажем малко повече предистория. „Мадам Бътерфлай“ известна и като „Чо-Чо-сан“, е трагична опера на италианския композитор Джакомо Пучини. Нейната литературна основа е едноименната новела на Джон Лутър Лонг, основана върху драматичната и екзотична тема за влюбената гейша. Историята има и множество театрални интерпретации.
Мадам Бътерфлай (Чо Чо сан) е гейша, влюбена в американския лекомислен лейтенант Пинкертон. Той се жени за нея, но не точно по любов, колкото от увлечение и изкушен от възможността да има брак и в Япония, и в Щатите. Връщайки се в Америка, съответно се жени и за Кейт, а Чо Чо сан остава сама с детето им, очакваща го в къщата им в Нагасаки, презряна от близките си и отхвърляща предложенията за брак на японски принц. Три години по-късно Пинкертон слиза от кораба на пристанището с американската си съпруга и иска да отведе със себе си детето, а разбитото сърце на мадам Бътерфлай не издържа и тя слага край на живота си.
Филма
Така започва и филмът „Мадам Бътерфлай“ – с историята на операта. Режисьорът Дейвид Кроненбърг постепенно разгръща целия си гений в преследване на човешката същност, която се опитва да открие и изведе на преден план, дори в много нестандартни ситуации.
Рене Галимар – дипломат и счетоводител, е изпратен да прави финансови анализи във френското консулство в Китай през 60-те години на ХХ в. Една вечер той е запленен от изпълнението на Сонг Лилинг, актриса, която се превъплъщава в образа на Мадам Бътерфлай. Идеята зад произведението обсебва съзнанието му и той смята, че е открил своята Мадам Бътерфлай в лицето на Сонг, която успешно го убеждава в това. Рене обаче не знае, че в китайската традиционна опера ролите на жени обикновено се играят от… мъже.
Дипломатът се издига до поста вицеконсул и задълбочава своята афера. Сексът не е проблем – става бързо, на скрито и тъмно, без да се махат дрехите, тъй като Сонг убеждава Рене, че това е китайски традиционен етикет по време на полов акт. Постепенно обаче се напластяват много въпросителни – за искреността на чувствата на Сонг, за нейните подбуди, за истинската ѝ същност.
Аферата се развива във времето, случват се много други неща, а след близо 20 години Рене разбира, че Сонг Лилинг е шпионин, който го е прелъстил, за да измъкне информация от него. И това не е единствената шокираща тайна, която любимата му пеперуда крие – другата е, че е мъж.
Манията да обичаме нещо, създадено от собственото ни въображение
Джеръми Айрънс, както винаги, прави блестящо изпълнение. Героят му се развива от един скучен и смачкан човек, до такъв, с авторитет, власт и високо самочувствие. Вманиачаването му по Мадам Бътерфлай е реалистично и някак естествено. Той става жертва на собственото си въображение, а житейските му илюзии за любовта са с фатален край.
Галимар е осъден за държавна измяна и влиза в затвора. Неспособен да се изправи пред факта, че неговата перфектна жена е мъж, той се оттегля дълбоко в себе си и в спомените. Разбира, че митът, който е създал е плод на въображението му, че Мадам Бътерфлай е самият той, че е обичал идеята за нея, а не Сонг. Тези мотиви са пресъздадени в затвора, където Рене изнася пиеса – влиза в ролята на Мадам Бътерфлай, облича кимоно, гримира се и с огледалото – в което се оглежда и вижда жена, алюзия на онова, което сам е сътворил – се самоубива.
Преди да кажете, че историята е извратена, трябва да знаете, че филмът е направен по действителен случай. А истинските имена на героите от реалния живот са – Ши Пей Пу и Бернар Бурсико. Историята започва през 1964 година в Пекин… Една от най-невероятните в аналите на шпионажа.
