Божидара Живкова
Българският алпинист Людмил Янков е роден на 11 авугст 1953 г. в Перник. Започва да се занимава с алпинизъм от студентските си години, а през 1979 г. става треньор на алпийския клуб в Кюстендил.
Той оставя трайна след в алпинизма, покорявайки три седемхилядника в Памир. През 1983 г. Людмил Янков прави първото спускане на българин със ски по връх Елбруз в Кавказ. Изкачвал е множество върхове, сред които Матерхорн, Айгер, Гросглокнер, Мармолада и други.
Янков участва в експедициите „Лхотце 81“ и „Еверест 84“, като при последната стига до 8500 м, преодолявайки 1300 м денивeлация на „един дъх“, за да окаже помощ на Христо Проданов. До ден днешен няма подобрен пример за човешка саможертва и героизъм при изкачването на Еверест.
Той получава множество травми вследствие на замръзването. След като се прибира в България, Людмил Янков е приет в „Пирогов“, където му ампутират цели четири пръста – два на лявата, и два на дясната ръка.
Освен страстта му към спорта, Людмил Янков обичал да пише поезия. Той публикува свои стихове и разкази във вестниците „Литературен фронт“, „Пулс“ и „Труд“. През 1988 г. става лауреат на награда за литература за книгата си „Мечта отвъд долините“. Янков е единственият алпинист, носител на международната награда „Феърплей“. Посмъртно е удостоен и със званието „Почетен гражданин на Кюстендил.
Людмил Янков и Стоян Наков загиват на 17 април 1988 г. по време на тренировъчен лагер на националния отбор по алпинизъм под връх „Камилата“ в Рила планина.
Прочетете още:
