Нина Александрова
Пространството за млад театър и нови идеи Yalta Art Room зарадва публиката с поредната премиера през май, когато срещна зрителите с великолепния „Локдаун №5“. Създател и изпълнител на моноспектакъла е талантливата актриса Сребрина Тимофей, която по комичен начин разказва за човека, затворен в безкраен локдаун и последствията, до които това води.
Реалността от пандемията
Спектакълът-антиутопия е първи в българския театър, който така смело показва реалността от пандемията, в която хората живеят в последните две години и половина. В темата е заложен проблемът с психичното здраве на мнозина, които се поддават повече на паниката и страха. Именно това иска да покаже авторката – ковид не е изчезнал, а това прави „Локдаун №5“ актуален и интересен.
Само 15 дни в изолация са достатъчни, за да причинят трайни психологически увреждания с последствия, вариращи от тревожност и параноя до невъзможност за формиране на логическа мисъл. В „Локдаун №5“ изпълнителят на сцената се опитва да изследва именно границата между възможното и невъзможното, между психически здравото и изкривяването, да се постави героят в една ситуация на антиутопия, като този жанр винаги може да почука на вратата на истинския живот.
„Локдаун номер 5“ трябва да се гледа, за да не се прекрачват границите, от които връщането е трудно. В същото време актрисата поднася това с голяма доза хумор и креативност. Сценичното пространство също е дело на авторката, която в следствие на прекрараните две години изолация изследва и наблюдава докъде може да стигнете човешкият ум в екстремни ситуации.
„В Средновековието в Европа се появило странно заболяване, наречено танцова епидемия или танцова чума. Болните танцували против волята си седмици, дори месеци наред, докато не припаднели от изтощение. Днес учените определят явлението като колективно психично разстройство, масова психоза. Може ли да се случи и на нас?“, пита спектакълът.
Какъв е светът, който човек създава в самотата на един безкраен локдаун?
Можем ли и ние да изпаднем в психична епидемия, ако сме затворени в един безкраен локдаун? Колко изобретателни ставаме, когато нямаме физически достъп до външния свят, а компютърът е единствената ни „врата“? Животът е спрян, но човек не може да бъде сложен на пауза. В рая на собствената си стая започваме да създаваме друго време и пространство. В него нахлуват видения, мечтания, кошмари… Какъв е светът, който човек създава в самотата на един безкраен локдаун? До какви крайни фантазии и изобретателност можем да стигнем?
„Това е един опит за достигане границите на въображението и възможностите за пълноценно изживяване на един забранен живот. Да надникнем през ключалката“, разказва авторката Сребрина Тимофей.
Тя е актриса на свободна практика. Завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ през 2012г. в класа на проф. Иван Добчев и проф. Маргарита Младенова. По-късно става щатна актриса в Родопски Драматичен Театър, Смолян, където участва в няколко постановки.
Свободолюбието я връща към свободната сцена, праща я за малко в Лондон, хвърля я в опити да се занимава с танцов театър, много уъркшопи (включително 7-дневен със световноизвестната компания Peeping Tоm) и Импровизационен театър (група „Както ви харесва“). Напоследък друго нейно занимание е воденето на обиколки из града в инициативата Исторически Маршрути София и е автор на статии за сайта им. Можете да я гледате в ТР „Сфумато“ в спектакъла „Нова Библия“, реж. Иван Добчев.
