Жоао Пинто Коелю, който е португалски писател и няма нищо общо с Паулу Коелю, освен еднаквата фамилия и ден на раждане – 24 август, разказва, че неговото хапче за писане е Габриел Гарсия Маркес. Прочита няколко страници от него и веднага застава зад компютъра, а думите се леят по клавиатурата. Той сподели своите впечатления и интересни истории на среща с читатели в София, където е по покана на издателство „Лемур“.
Първи стъпки в писането
Започва да пише късно, както той сам определя времето, на 42 години. Роден е в Лондон през 1967 г., по-късно живее в Ню Йорк, където учи архитектура и работи в професионален театър. В същото време започва все повече да се занимава с Холокоста, който го интересува отдавна, когато следи предаванията по португалската телевизия, отразяващи Революцията на карамфилите през 1974 г.
„Имаме трудности относно това да се учим от историята си, прекалено уверени сме в благородството на характера си. Затова училището трябва да не само да дава отговори, а да ни кара да се съмняваме в собствената си природа, това води до промяна“, смята Жоао Пинто Коелю. Думите му не са случайни, защото известно време работи като учител в португалската столица Лисабон. През 2000 г. решава да избяга от напрегнатия си и отнемащ време живот в столицата и да го замени със спокойствието на провинцията. Премества се със семейството си в Мурса и преподава изящни изкуства във Валпасос. Там, в отдалечения североизток на Португалия, той намира време и вдъхновение да работи като писател.
Неразказаните истории за Холокоста
„Все още не съм намерил отговори на големите въпроси“, признава Коелю. Срещал се е с много оцелели от Холокоста, такива, които са помагали на другите да не умрат сами. „Всички споделят, че последните им желания са били почти еднакви – да се разкаже за случилото се. Затова аз избрах да разкажа неразказаните истории“, споделя Коелю. Една такава е книгата му „Попитайте Сара Грос“, публикувана през 2015 г. Романът стига до финалната селекция на най-престижната португалска литературна награда Prémio LeYa. През следващите две години Пинто Коелю написва втория си роман „Лудите от улица „Мазур“. Сюжетът отново е свързан с Втората световна война и се развива между Североизточна Полша и Париж, като обхваща периода между навечерието на войната и началото на 21 век. Книгата печели Prémio LeYa 2017.
През 2009 и 2011 г. Жоао Пинто Коелю участва в две акции на Съвета на Европа в концентрационния лагер Аушвиц, където работи с историци за по-нататъшно пресъздаване на събитията в концентрационния лагер. Живее известно време в Краков, среща се с голям брой оцелели от концентрационни лагери и прави изследвания за еврейския живот преди Втората световна война. След това създава програма, чрез която португалски и млади хора от Полша се срещат в Аушвиц. Поканен е и на редица събития по тази тема, включително международна конференция за Аушвиц във Фондация Гулбенкян.
В третият си роман „Време за преструвки“ писателят остава верен на любимата си тематика и исторически период, но този път пренася читателите в Тоскана и ги среща с една изключителна жена – Анина. През 2021 книгата е номинирана за Наградата за литература на ЕС. „Хората сме склонни на преструвки, да проектираме свободни идеите си, да разказваме съдбата си по-различен начин“, убеден е Коелю.
Той е женен и има три деца. Посочва ежедневните си пътувания из характерните пейзажи на региона Трас-ос-Монтес и неговите лозя като основен източник на идеи и време за размисъл. „Когато пиша, живея паралелно, изживявам живота, за който пиша. Не крия нищо, нито една дума, въпреки че понякога написаното е неописуемо. Разказвам за най-доброто и най-лошото у хората“, описва писателят.
Очаквайте скоро нашето интервю с Жоао Пинто Коелю в сайта Oshte.bg!